59. ЕНИЧАРИН ТЪГУВА ЗА ДОМА СИ

Том ІІІ: Исторически песни

Що ми се белее, белее-люлее,
белее-люлее отвъд през бял Дунав?
Дали са лебеде, или са снегове,
дали са снегове, или са дъждове?
Да биха лебеде, прехвръкнали биха;
да биха снегове, стопили се биха;
да биха дъждове, оттекли се биха
за два, за три деня, за неделя, за две.
Не бяха лебеде, не бяха снегове,
не бяха ледове, не бяха дъждове,
най ми цар кондисал, цар с голяма войска
бели еничари. Разпънал чадъри
бели и червени, сини и зелени.
Та седат, та ядат, та ядат, та пият,
та ядат, та пият и с кавали свират,
и борба се борат, и бял камък мятат.
Едно еничарче младо и зелено
не яде, не пие, не се борба бори,
ни бял камък мята, ни с кавали свири,
най се царю моли: - Царю, господарю,
изпиши ми книга, дома да си ида,
при моята майка и при моя баща;
че моята майка сега девет годин,
сега девет годин черни кърпи носи;
кърпа си додира, тя я не опира,
тя я не опира, мене жив жалее;
че моите сестри сега девет годин
бяло цвете сеят, ала го не носат,
ала го не носат, мене жив жалеят;
че моите братя сега девет годин
се кавали правят, ала с тях не свират,
ала с тях не свират, мене жив жалеят!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.