52. СТОЯНЧО НАМИРА МАЙКА СИ

Том ІІІ: Исторически песни

Стоенчо дума татю си:
- Татьо льо, мой мил татьо льо,
нещичко ша та попитам,
прао ми кажи, не лъжи!
Татьо льо, мой мил татьо льо,
отколе ли съм сираче?
Стоенчов татю думаше:
- Стоенчо, синко Стоенчо,
кату ма питаш, да кажа
отколе ли си сираче.
Ти като беше мъничък,
тебе та и мама къпала
и та й в люлчица турнала,
отишла телци да изкарва,
че я татари откарали,
че са я вели, завели
на Ескизарска касаба.
Стоенчо го много доболя,
доболя, още дожаля,
привлезе в тъмни яъри,
изведе конче ранено,
че го Стоенчо възседиа,
на Ески Зара отиде
и там майка си изпита,
изпита и я намери,
намери и я заведе
и на баща си думаше:
- Татьо льо, мой мил татьо льо,
много е лошо без майка,
ала аз мама намерих.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.