50. БЯГСТВО ОТ АРНАУТСКО РОБСТВО

Том ІІІ: Исторически песни

Кад е била първия размирица,
ка вървею голе арнауте,
пушки носе на голо рамене,
сос голе се саблье подпираю;
шо бе старо, све су загубили,
що бе младо, све су заробили -
зарсбише две деца близнета,
закараше доле - долню землю:
едно си е Витан, младо робче,
другото е Мара, бре, робиня.
Та седеше до дън, до Великдън -
ка би на дън, на дън, на Великдън,
свите турци у джамию отидоше,
свите були тевериче чину,
сал остаде Мара, бре, робиня
и остана Витан, младо робче.
Поговори Мара, бре, робиня:
- Леле брале Витан, младо робче,
стига, брале, ти сеище било,
стига, брале, я ащийкя била,
айде, брале, ние да бегамо!
У тебе су ключи от яари,
у мене су ключи от сандъци.
Кажи, брале, що да си грабимо?
- Да грабимо от жълте жълтице -
они су си леки за носенье,
ама су си тежке за броенье.
Да грабимо от бели грошеве,
они су си тежке за носенье,
ама су си леки за броенье.
- Да не карамо враните коньи,
они су си, брале, много лични,
они, брале, нас че да издаду,
че издаду, брале, да гинемо.
Загребали от жълте жълтице,
та бегале, та майкю тражили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.