5. МАРКО И МАРТИН ТЪМНИЧАРИ

Том ІІІ: Исторически песни

Притекла е Тунджа матна вода,
край й бие вов темна темница.
Гюр ми пищи вов темна темница -
дали е Гюр, или люта змия?
Друм промина Руменка девойкя,
па послуша на темна темница -
дали е Гюр, или люта змия?
Нито е Гюр, нито люта змия,
Марко плаче, а Мартин го теши:
- Мълчи, Марко, мълчи, ти мой брайно!
Даве не сме скоро поробени:
още бехме манечки дечица,
сегана сме ора остареле,
остареле ора, побелеле,
брадите ни дор до колената,
ко.сите ни до сурава земля;
даве не сме у чужда чуждинка,
нало сме у кралица, сестрица,
у краляго, у нашаго зетка.
Ка ги чула Руменка девойкя,
па отиде на краличин вратник,
та почука, та па си повика:
- Излез, излез, царице-кралице!
Не излезе царица-кралица,
на излезе, бре, клета робиня,
па Руменки тио отговара:
- Защо чукаш, Руменке девойке?
Дали чукаш ризи да ни переш,
или чукаш жито да ни сееш,
или чукаш леба да ни месиш?
Руменка й тио отговара:
- Леле варай бре, клета робиньо!
Я не чукам ризи да ви пера,
нито чукам жито да ви сея,
нито чукам леба да ви меса -
да излезе царица-кралица,
да излезе нещо да й кажа!
Та излезе царица-кралица.
Руменка й тио отговара:
- Леле варай, царице-кралице!
Снощи минах покрай темницата,
Гюр ми пищи вов темна темница,
я послушах на темна темница:
дали е Гюр, или люта змия,
то - нито Гюр, нито люта змия:
Марко плаче, я Мартин го теши:
- Мълчи, Марко, мълчи, ти, мой брайно!
Даве не сме скоро поробени:
още бехме манечки дечица,
сегана сме ора остареле,
остареле ора, побелеле,
брадите ни дор до колената,
косите ни до сурава земля;
даве не сме у чужди чуждинци,
нало сме у кралица-сестрица,
у краляго, у нашего зетка.
Ами земи темнишки ключеве,
та отвори темната темница.
Послуша я царица-кралица,
та узела темнишки ключеве,
та отвори темната темница,
та пустила темни темничаре,
темничаре - милите си бракя.
Прегръща ги, дребни сълзи рони:
- Мола ви се, два мои мили бракя,
простете ми, че не сам знаяла!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.