|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
49. ЯНИЦА ИЗБЯГВА ОТ ТУРЦИ
Том ІІІ: Исторически
песни
Була на Яна говори:
- Янице мари, Янице,
бърже на вода да идеш,
по-бърже да се завърнеш,
ке ке вечере да готвиш
на осем души косаче,
на дванаесе жатваре!
Бърже Яница отиде
и се по-бърже завърна,
та на вратици послуша -
турчин на була думаше:
- Було ле, бяла кадъно,
сега се чини на Яна,
ке се е тука родила;
а тия е поплянена
от града, от Бяла града,
от стари Стою джелепин.
Да видиш, було, да видиш
Стоюви двори какви са!
Двори му са калдръмяни,
дзидовето оловяни,
портите му огледало;
сараето му, було ле,
от жъта, бяла факиа,
от шамата тиникиа!
Та си е флязла Яница,
та уготвила вечере
на осем души косаче,
на дванаесе жатваре.
Легна си турчин и була,
та е станала Яница,
облече свита до земя
и тури калпак на глава,
та яхна коня дуриа,
та отиде в Бяла града.
Там си найде двя дечица,
двя дечица телчарчета.
А тия им говореше:
- Двя дечица телчарчета,
де седи Стою джелепин?
Дечица и покажаа.
Та отиде у Стоюве,
дваж почука, триж порука:
- Излези, Стою джелепин!
Излязла е стара баба.
Яница вели, говори:
- Стара бабо Стоювице,
кадя е Стою джелепин?
Тия й вели, говори:
- Мили царев еничарю,
я имах шчерка Яница,
алйс бяше кату тебе;
та ми я плянци плениа!
- Старо бабо Стоювице,
да видиш, позна ли кеш я?
- Мили царев еничарю,
мила Янино прелико,
да виде, ке а познаа -
дзвезда има на челото.
Той повдигна самур калпак
агале - си е Яница!
Банско (СбНУ 48, с. 77).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически
песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст.
Христо Вакарелски. София, 1961.
|