48. СТОЯН И ЦИГАНИ

Том ІІІ: Исторически песни

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стоене, олум Стоене!
Що стоиш, олум, да гледаш?
В село са дошле цигани,
цигани, черни татули,
къщата ти подкопали,
булката ти откраднали,
мъжка ти рожба остана,
остана в пъстра люлчица!
Стоян постоя, погледа,
че влезе в тъмни ахъри;
изведе конче хранено,
още на конче думаше:
- Кончо льо, ти, мой другарьо!
Ко ми булката намериш,
краката ша ти посребря,
гривата ша ти позлатя!
Че са на конче префърли,
за ден си света обиде,
току ми Влашко остана.
Слънцето трепти, захожда,
Стоян си в Влашко отодя,
право на чушмя отиде;
тамка си Стоян завари,
двя моми, до двя влахинки,
и двете влашки хортуват:
- Видя ли мари, видя ли?
В село са дошле цигани,
цигани, черни татули,
че каква булка одеха,
нийде й нема хубостта.
Стоян си влашки разбира
и си влахинки попита:
- А де са и накъде са?
Право си Стоян отиде
и си булката намери,
булката, хубавелката,
че я за ръка улови
и я на конче префърли.
Като са надзад върнали,
Стоян на конче думаше:
- Кончо льо, ти, мой другарьо!
Да ти краката посребря,
да ти гривата позлатя.
Конче на Стоян думаше:
- Стоене, младо юначе!
Не ми краката посребри,
не ми гривата позлати,
току ма, холан, не карай
на сватба и на кушия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.