47. СЕЛИМА ЦИГАНСКА РОБИНЯ

Том ІІІ: Исторически песни

Селимо, моме Селимо!
Чули се зрели ягоди
и презреяли малини.
Сите се моми справяа,
сите кят моми да идат.
Селима сака да иде,
макя Селима не пуща
и на Селима думаше:
- Селимо, моме Селимо,
седи ми, щерко Селимо,
тизе си мома малечка,
малечка, па си убава.
Колко са зрели ягоди,
толко са они далеко.
Селима макя не слуша,
та зема тесте ключеве,
отвори ладни зевници,
извади свилна премена,
та се премени Селима:
на ръцето вити гривни,
на уши златни обеци,
на гърло бисер гердани.
Пойде Селима със дружки
на пусти зрели ягоди.
Набрали са, що набрали,
кошници са напунили.
Кога гледаа оздоле,
нещо се цръно зацръне!
Момите се изплашили,
та пръснали, побегнали.
Селима мома остана -
тежко й сребро дотегна,
широк я свилник сопина.
Цръното било татаре
татаре - цръни цигане.
Сите татаре минаа,
никой Селима не виде.
Най-после Велко татарче,
оно Селима согледа,
у трева дека лежеше.
Па окна Велко татарче:
- Ей, вие, цръни татаре,
колко сте слепи, кьорави,
я елате да видите
какво добро у тревата.
Поврънаа се татаре,
та си земаа Селима.
Повели я с них да иде,
па я дали на Велкоте,
да му биде стопаница.
Водили се три години:
зиме по връли студове,
лете по тежки пекове,
отимаа мажко дете.
Поцрънела е Селима;
станала цръна циганка.
През убав ми ден Велиден
стигнали ми са у село,
у село, у селимино.
Па са разпнале катунье
под село у ливагьето.
Кога беше на Велиден,
пойде Селима да проси
по село и по кащите.
Па е ошла у стрина си
и на стрина си думаше:
- Даруйте ме, мила стрино!
Дарува я нейна стрина.
Па е ошла у макя си,
макя й платно ткаеше.
Извикала е Селима:
- Даруйте ме, стара бабо,
сос селимини свилници
и сос дръпави кошули!
А макя й говореше:
- Назад, назад, ти, циганко,
за Селима ми не думай,
ти, селимена прилико!
Па се повръна Селима,
повръна и се разплака,
и си ойде у катуно.
Кога беше на втори ден,
на втори ден, на Велиден,
седи Селима, та плаче,
а Велко я уговаря:
- Селимо, моме Селимо,
защо ми седиш, та плачеш,
дали си е това село,
това село, вашто село,
та си от рода познаваш,
ели ти се оро игра?
А Селима му говори:
- Ни е това наше село,
ни па от рода познавам,
току ми се оро игра.
А Велко си й говори:
- Селимо, моме Селимо,
облечи кафтан доземи,
опаши сърма-коланче
и сребро-пафти на него;
нареди бисер до вежди,
връви жълтици до пояс
и тия златни пръстене,
па иди, моме, на оро,
та ситно оро заиграй.
Послушала го Селима:
облече кафтан до земя,
нареди бисер до вежди,
опаса сърма-коланче
и сребро-пафти на него,
връви жълтици до пояс
и тия златни пръстене,
па си ойде на орото.
Кога гледа, що да види:
две й снаи песни поят
и до них двете й сестри,
двата й бракя изводат.
Пойде Селима у оро
да се фане мегю сестри,
а сестри си я не пущат
и на Селима думаа:
- Назад бре, назад, циганко,
се селимена прилико!
Па се повръна Селима,
повръна и се разплака.
Па е пошла да се фане,
да се фане мегю снаи
и они си я не пущат.
Повръна се пак Селима,
повръна се, разплака се.
Па ойде мегю два бракя.
Бракята й я пущили
у орото да поигра:
сос нодзе цревье й газат,
сос раце й колан трошат,
сос глави бисер й кинат.
Тогай Селима продума:
- Бракя ле, мили братенца,
не ми газете цревьето,
не ми прашете колано,
не ми кинете гердано,
я съм ви сестра Селима!
Ка я бракята познали
фанали я, прегърнали,
спущили са се две сестри,
две сестри и двете снаи,
отвели са я при макя.
Плакали, що са плакали,
па й два бракя думая:
- Селимо, сестро Селимо,
да утепаме детето
и това ти пръвно любне!
А Селима им говори:
- Бракя ле, мили братенца,
не ми губете детето,
не ми губете любнето,
а ги водете, братенца,
водете си ги у цръква,
друго им име турете.
Послушали я два бракя,
у цръква са ги отвели,
именята им менили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.