45. ПЕНЧО И РОБИНКА

Том ІІІ: Исторически песни

Помамил Пенчо стадото
край тиха, бяла Дунава
и с меден кавал свиреше.
Робинка иде среща му,
робинка, руса влахинка,
със два ми пълни гюмове.
Пенчо робинки думаше;
- Робинке, руса влахинке,
я дай ми гюма единя,
студена вода да пия.
Робинка, руса влахинка,
даде му гюма единя
студена вода да пие;
като му гюма подаде,
жално си Пенчо поглена
и дремно сълзи порони
и са на земя наведе.
Пенчо робинки думаше:
- Робинке, руса влахинке,
като ми гюма подаде
студена вода да пия,
та що ма жално поглена
и дремно сълзи порони-
и са до земя наведе?
Робинка, руса влахинка,
тя си на Пенчо думаше:
- Йовчарче, младо юначе,
йолкум ма питаш, да кажа
защо та жално погленах
и дремно сълзи пороних:
яз имах брата като теб
и той на тебе мязаше,
и той си стадо водеше,
със меден кавал свиреше.
Думали, раздумали са,
питали, разпитали са,
братец и сестра излегли.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.