Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

4. ДЕЛБА НА БРАТЯ БОЛЯРИ

Том ІІІ: Исторически песни

Се скарале, джанам, два бракя родени,
се скарале бракя, делба ке се делат.
Тие беа бракя от Едрене града,
ке си делат бракя нихна татковина.
Како нашло време делба да си делат,
тога турчин цела земя наша влегвит.
А тие си биле първите богати.
А що имаа бракя делба да поделат?
Първо имаа они три кули со злато
и си имаа деведест и пет чифлидзи,
имаа си уще триесе планини,
имаа си уще сто иляди овци,
имаа уще енна койна-ластоица,
имаа си уще два сиви соколи,
що ловеа они секакви пилиня,
и имаа сабля, стрела й боздогана,
и сабля и стрела от стребро и злато.
Тие беа бракя от Едрене града,
тие беа бракя първи ми богати,
първи ми богати на овой бел света.
Кон да бидаа, джанам, тие двама бракя?
Първи беше, джанам, господарот Петре,
по-мал брат си беше Никола войвода.
Петре беше женет и со мали деца,
а Никола беше уще неженето,
и той си ми беше двайст и пет години.
Делба си ми делит по-голем брат Петре:
не а делит Петре како за делейне,
току делит Петре како що му чинит:
и си земат Петре добрите чифлидзи,
и си земат Петре добрите планини,
и си земат Петре най-добрите оеци,
земат уще койна, земат два соколи
и си земат Петре саблята и стрела,
саблята и стрела й тежка боздогана.
Тога се разплака по-мал брат Никола:
- Ах, ти, брате Петре, що ме делиш сега?
Ти мен делиш сега, турчин нас ке газит.
Яз те имам тебе на место от татко,
а ти мене делиш уще неженето.
Ти се молам, брате, гссподаре Петре,
дай ми мене барем една кула злато,
дай ми бърза койна, дай ми два соколи,
дай ми сабля, стрела й тежок боздогана,
другото богаство държи го за тебе.
Ти си имаш жена и мали дечиня,
а яз сум неженет, с турчин ке се биям.
Една кула злато ке раздам по народ,
по народ и моята верна дружина,
ке се борам, брате, дору душа имам,
да не вида, брате, турчин да ме газит.
Яз сум си войвода, сакам да загинам
и колку ке можам и теб ке те бранам.
Колку се налюти господарот Петре,
шамари му удри нему по забите.
Силен юнак беше по-мал брат Никола,
силен юнак беше, не му отгоори,
ни тежко му рече на брата си Петре, -
само си излезе негде да прошетат.
Ама види Петре, що си му он смиели...
Му извика Петре на млада Петреица:
- Я ме слушаш тизе, моя верна жена,
утре ногу рану пред зора да станеш,
да си ми повабиш ъртой и загари,
да си ми наружиш койна ластоица,
да си ми нараниш и двата соколи,
да си ми наостриш и сабля, и стрела,
да ми сготвиш ручек за гора зелена -
утре рано на лов язе ке да одам,
во гора ке шетам, тамо ке вечерам.
А кога ке донт брат ми, за да ручат,
еден добар ручек нему да му напрайш
и да си му пущиш вино тригодишно
и во виното му отрова да фърлиш,
да си го отруеш, да си он загинет,
за да немат кои богаство да делит.
Петреица беше домакинско чедо,
тога се разплака и нему му рече:
- Да ме чуеш тизе, господаре Петре,
да даит Бог, Петре, уста да ти капнет,
како си ми каил брата да загубиш,
али си си слушал по земя що стана:
за бъргу ми време турчин нас ке сгазит
и сето богаство нас ке ни се грабит;
заробен ке паннеш ти во турски раце,
ако немаш брата, за да те отбранит.
Чу му ти е тебе то пусто богаство?
Ногу се налюти господарот Петре,
тога си а фати, под нозе а сгази,
тога сабля търгна и му се пофали:
- Види сабля, верна Петреице млада?
Ако си не чиниш, како яз ти казвам,
ке ти й пресечам нозе от колена,
ке ти й пресечам раце от рамена,
и ке ти извадам твоите църни очи
и ке те остаам слепа улогава,
та теб да се чудит мало и големо,
полшатишча тизе да ойш да се раниш!
Тога Петреица пак що си му рече:
- Полушай ме ти, мой волен господаре,
добре ти е сабля тебе са во раце,
удри сабля сега, за утре не ме остай,
баре да си умрам чиста яз пред Бога!
Девер ми е по-мил мене и от брата.
Тога ми пристигна войвода Никола.
Нищо не си рече. Вечера се сготви.
Вечераат бракя, с ним и Петреица.
Даде си Бог нойкьта и си ми премина.
Ногу рано стана верна Петреица,
тая све му сготви за в гора зелена.
Петре си излена, тая го изпрати.
От патната врата Петре пак му рече;
- Що сам ти зарачал, да не заборавиш!
И отиде Петре во гора зелена,
мало що прошетал - шес саата време.
Лошо сърце имал, нищо не уловил,
му се сдодеало, под сенкя си седна.
Кога се опули под ведрото небо,
току се зададе едно пиле лично.
Това пиле беше орле кръстатово,
пиле пролетело дур от Цариграда.
Си го пущи Петре единиот сокол,
за да го уловит орле кръстатово.
Орлето со сокол двамца се бораа,
а Бог даде тогай соколот ми падна.
Пропище ми другьот сокол от рацете,
пищит пиле, пищит како люта змия.
Тогай се зачуди господарот Петре
защо пиле пищит како змия люта,
се опули Петре кон ведрото небо,
тога виде Петре, сокол ке погинит,
тога го изпушчи и другиот сокол.
Му отиде сокол на брата му помощ:
два соколи беа до два мили бракя,
го фатйа орлето живо два соколи
и годонесоа на Петрета в раце.
Стои орле тогай жално-жалоито,
дробни и кървави солдзи от очи ронит.
Тога само себе Петре си гоорит:
- Ах, ти, пиле, пиле, ти, лично орленце,
защо плачеш, пиле, кървай солдзи рониш?
Ти си падна, пиле, на богата рака,
ке те ранам, пиле, со овнешко месо,
ке те поям, пиле, вино тригодишно,
ке те дръжам, пиле, во широки бафчи,
ти ке живиш, пиле, во най-лепи цвекя!
Милостивиот Бог той ден каза чудо:
Бог му даде уста н'орле кръстатово,
орле тогай като чоек прогоори:
- Айде ти бре, Петре, Петре господаре,
налет да ет, Петре, тоето ранейне,
ексик да ет, Петре, тоето поейне,
опитай ме, Петре, и аз да ти кажам
каква жалба имам и яз на сърцето:
пред три дена, Петре, там во Цариграда
царот Мехмед турски со войска пристигна,
битка ми отвори со цар Ксстадина
и яз имаф едно, едно мило брате,
а той ми се сгоди близо на земята.
Една пуста стрела брата ми го удри,
мъртав панна брат ми там во Цариграда,
зато сега и яз, Петре, роб да паннам.
Али' да ми беше живо мило брате,
ке си уловефме твоите соколи,
ама си ни било цръно написано:
пред три дена време брат ми да загинет,
а и яз денеска роб да паннам овде.
Ти се молам ногу, господаре Петре,
удри сабля, Петре, глаа пресечи ми,
без брат не се живит на белиот света!
Тога гссподарот Петре ником панна,
во несвес се найде, одвай се разсвести.
Кога се разсвести, на метайне панна
и ми се прекръсти, и Бога се молит:
- Прости ме ти, Боже, мене ногу грешен,
види, Боже, тишки брат со брат се барат,
а яз имам брата, сакам да го губам!
Па си се наведе Петре господаре,
на койнот копита му ги целиваше
и на койнот Петре тако прогоори:
- Ай, ти, койне, добра бърза ластоице,
како да ми знаеш, ногу да ми бързаш,
само да го наиш во живот Никола,
само злато язе теб ке те полеам
и ке си поканам гости-приятели,
ке се веселиме шес недели време,
уще едноч язе нема да се делам!
Ако да го найда брата ми загубен
и язе сам себе ке си се загубам,
нека да останет сета стока пуста,
чуму ми е мене живота без брата!
И си вяфна койна господарот Петре,
от гора си идет како ветар силен.
Тога беше време токмо ми от ручек,
ручаа снаа со девер како брат и сестра.
От висока кула тогай си догледаа,
ке си идет Петре, от гора се вракят,
от гора се вракят како силен ветар.
Тога се разплака млада Петреица
и тежко му стана войвода Никола:
- Защо плачеш, верна снаа Петреице,
да ми кажеш право, жити мили бракя,
дали ти е тежко, оту ке се делям,
дали ти е страшно да не чинам кавга
со моиот брата, со твойот господар?
Верувай ми, снао моя Петреице,
жими Бога, снао, жими и земята,
за твой атър язе нищо не ви земам.
Тогай си му каже Петреица млада:
- Я погледай тизе кон десната страна,
ето идет брат ти, господарот Петре
како силен ветар от гора зелена,
како силен ветар мошне налутено.
Защо яз си плачам, че ми е нарачал,
че ми е нарачал, за да те отруям,
та да си останет богаството за нас.
Яз девер те имам по-мил и от брата,
кабул не те чинам младо да те губам
и не ми е жално, оту яз ке гинам,
ами ми е жал за двайца мили бракя.
Аку да си удрит Петрета на мене,
пък знам, оти тизе не ке да го търпиш,
ке си се загубаа тие двата бракя
се заради мене - една женска пола!
Аку сакаш, брате девере Никола,
ти да ме почуеш, що ке да ти речам:
я ми се напраи мъртав и однафол,
да видиме брат ти що ке да ми чинит!
Никола ми беше и юнак, и умен,
си я почу снаа, млада Петреица,
си се напрай мъртав, мъртав и однафол,
тая го напраи как вистина умрен.
Кога викна тая да го тажит-жалит,
целиот ми народ тамо ми се собра,
мало и големо на чудо се нашле:
како да ми умрет, без да паннет болен!
У бръгу ми време пристигна и Петре.
Кога виде Петре ногу народ собран,
се разплака Петре, со силен глас викат:
- Я излези вамо, млада Петреице,
що е ова чудо за нас що се стори?
Умна жена беше, чедо домакинско.
Тая ми се сети, оту стана пишман,
па си зеде тая еден прат от челик
и излезе тая койна му да дръжи.
Солдзи ронит тая, на Петрета рече:
- Слези бъргу, Петре, от бързата койна
да си гo целиваш твойто мило брате,
Бог ни го упрости твойот брат Никола.
Нищо не му рече господарот Петре,
си я търгна сабля сам да се загубит.
Петреица удрит со челик по сабля,
па ми стана сабля трошка по трошица.
Со голем Глас викат Петреица млада:
- По-бъргу, девере, мой брате Никола,
стани сега, оти сакат да се колит,
пишман той се стори и умот му дойде.
Кога си ми стана на нога Никола,
мало и големо на чудо станале.
- Бравос - му викаа ей на Петреица,
алал му на майка, млеко що доила,
двата брата тая й спаси от смъртта.
Па си поканиа гости-приатели,
па се веселиа Петре и Никола
ни мало, ни ногу - шес недели време,
уще еднаж веке не се разделна.
Кога е наближил турчин да се биет,
тие разтуриа две кули со злато
и й раздадоа на народ рисиянски.
Битка ми праиа три години време,
ама си видоа: толку Бог си рекол,
оту не се может веке да се държит
Па станаа тиа два бракя родени,
станаа со сиот народ рисиянски,
та си отидоа бракя во Русия,
ама на турчинот не се предадоа.
Тамо го ожени брата си Никола.
Бог му даде ними чеда прокопцани:
не се делат бракя, ни па нини деца,
род роднини живат и се поминуват,
живат зади четристотини години.
Бог да даит любов по целата земи,
по целата земя и по сите бракя.

 


Охрид (Сп. "Мак. мисъл", год. ІІ, кн. І, с. 418).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961
.