35. МАЙКА ХВЪРЛЯ ДЕТЕТО СИ

Том ІІІ: Исторически песни

Като й морабе станало,
на никой абер нямало.
Ноще са абер сторили,
ноще, петлите кат пеят.
Сичките ора бягали,
Добрини кола нямали
нещата да си пренесат;
грабнали мъжка рожбица
и те тръгнали да бягат.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
навлезли в гора зелена,
всред гора дърво високо.
Добра Николу думаше:
- Яз ще Иванчо да върля,
той ми ръцете откъсна!
Разпаса колан копринен,
на Иванчо люлка направи,
залюляла и запяла:
"Нани ми, нани, Иванчо,
туй ти от майка сетнинко,
майка ти да та залюлей,
майка ти да ти попее.
Когато ветрец повее,
той ще та, Иванчо, залюлей,
когато дъждец повали,
той ще та, Иванчо, окъпе,
когато коза помине,
тя ще та, Иванчо, накърми."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.