34. ТУРЦИ ЗЕМЯ ПОПЛЕНИХА

Том ІІІ: Исторически песни

Ангелино мори, мала моме,
Ангелино ле, мала моме!
Ангелина двори мела
със метлица шемширова,
лопатата страторова.
Двори мела и плакала.
Догледа я брат й Дойчин,
та на нея говореше:
- Ангелино, мила сестро,
що си метеш равни двори,
равни двори, сълзи рониш,
дали ти е додеяло
от нашата тежка каща,
често гости доождане,
.доождане, изпращане,
дигаеки, слагаеки?
Я она му говореше:
- Ой ле брато, брато Дойчин,
не ми се е додеяло
от вашата тежка каща
често гости доождане,
доождане, изпращане,
дигаеки, слагаеки.
Току ми е друга грижа,
друга грижа, та голема:
турци земя ще поробат,
що е младо ке залибат,
що е старо ке заробат,
малки деца ке изколят!.
Още дума не продума,
турци земя поплениа,
що е младо залибиа,
що е старо заробиа,
малки деца изколиа.
Останали две дечица,
едно Янка и Янинка,
под подница похлупени.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.