32. ГОРА И ТРИ СИНДЖИРА РОБИ

Том ІІІ: Исторически песни

Овчар си гора питаше:
- Горо льо, горо зелена,
доскоро беше зелена,
сега ми, горо, изсъхна,
дали те пожар пожарил,
или те слана сланила?
Гора овчарю говори:
- Овчарко, млади овчарко!
Нито ме пожар пожарил,
нито ме слана сланила;
снощи, овчарко, минаха
до три синджира със робе:
първият синджир, овчарко,
все тези млади девойки.
Кога девойки заплачат,
гора се с върше превива,
широки друми метеше.
Девойки плачат и думат:
"Боже льо, вишни Божичке,
тез наши тежки дарове,
ткаени, недоткаени,
белени, недобелени,
кой ли ще да ги изткае,
изткае, още добели?
Кой ли ще да ги довеже,
довеже, още дореси?"
Вторият синджир, овчарко,
все тези млади невести.
Кога невести заплачат,
гората с шума опада.
Невести плачат, нареждат:
"Боже льо, мили Божичке!
Тез наши дребни дечица,
сутрин без майка станали,
за майка плачат и питат
дали е майка при крави?
Да беше майка при крави,
телци не щяха да реват.
Дали е майка за вода?
Да беше майка на вода,
котлите щяха да дрънкат."
Третият синджир, овчарко,
все тези млади юнаци.
Кога юнаци заплачат,
гора с клонове изсъхва.
Юнаци плачат, нареждат:
"Боже льо, мили Божичке!
Тез наши цръни биволи,
прегнати, неразпрегнати,
кой ли ще да ги разпрегне?
Тез наши цръни угари,
орани, недоорани,
кой ли ще да ги изоре?
Таз наша бяла пшеница,
сеяна, недосеяна,
кой ли ще да я досее?"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.