31. ПОХОД СРЕЩУ МАЛТА

Том ІІІ: Исторически песни

- Сюлю лю, паша Сюлмане,
сичкаде та сам прувадал,
сичкаде ми си своршувал,
яла та сига прувадям
низ равну поле широку,
приз Чорну море длибоку,
вав Малта, вав касабона,
и Малта да призьомиме,
и Малта наша да стане!
- Царю лю, наша доржяву,
лю там ме нимой прувада,
Малта е в среде мурену,
Малта е яка касабо,
в Малта са с конче ни флиза,
в Малта са топьо ни пуска!
- Сюлю лю, паша Сюлмане,
йе та ща хитру научи,
малтянцях как да измамиш:
ага ми дойде личян ден,
на личян ден, на Вилидян,
ти си ми, Сюлю, собери,
ду три иляди момчята,
та че ги, Сюлю, прямянй
вру в калугярска прямяна
и ти са, Сюлю, прямянй,
в баш агумянска прямяна,
та че ги, Сюлю, завяди,
ти ги във Малта одвяди,
одвяди, Сюлю, фовяди,
малтянци ща ва познаят
за яйноруски кишише,
та си малтянцях измами!
Стана си Сюлю, пусабра
до триста шайки гимийки
и три хиляди момчята,
че си ги Сюлю прямяни
вру в калугярска прямяна,
пък Сюлю си са прямяни,
в баш агумянска прямяна.
Че си ги Сюлю заведе
низ равну поле широку,
приз Бялу море длибоку,
нах Малта, нах касабона.
Га беше личян Вилидян,
малтянци хору играят
във зяленуту люваде;
младине хору играят
старине вину пияха.
Отде си ми са видяли,
чи си ми идат хаджие
от Яйноруски манастир
в Малта Вилидян да правят.
Милчица Топбашиова,
дену ми води хурону,
тя си малтянцям викаше:
- Ни шените са, малтянци,
нува ни ми е, малтянци,
яинорускине хаджие;
нува си ми е, малтянци,
прукльота турцка дубара;
нува и Сюлю байрактар
сас три хиляди момчята!
Пак си хми Милке викаше:
- Ни плашете се, малтянци,
дуде е Милке на мяйдан,
вам нема нищу да стане!
Милке са пусна ут хору,
та у дума си утиде,
упаса сабье огняну,
нарами пушка шяряна,
вазсьодна конче храняно,
чи си ми Милке присрьошна
до три хиляди момчята,
ага ги Милке наближи,
размаха сабье огняну,
од десна страна залязе,
от лява страна излязе.
Сичкяхнях Милке пугуби,
самичяк Сюля устави
и той са зад кон крияше
и на Милке са моляше:
- Милке ле, мажка дявойку,
йола лю мене остави,
да ходям, да приказувам
какво е Сюлю налитял,
вав Малта, вав касабона!
Пак Милке си му викаше:
- Йе ще та, Сюлю, оставя,
ага ти, Сюлю, извадя,
лявуну оку ут челу
и га ти, Сюлю, отсека
деснана рока уд раму,
тугав да си та провуде,
да ходиш, да приказуваш,
царюму здраве да носиш,
да види, да извярува
какво си, Сюлю, налитял
вав Малта, вав касабона;
каква е мума ималу,
Милчица мажка дявойка,
Топбашиюва дащярьо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.