27. ЯНКУЛ ВОЙВОДА И ТУРСКА ВОЙСКА

Том ІІІ: Исторически песни

Янкула го войска обколила
от Станкамен дори до Бичица,
а Янкула баре абер немат,
тук си седит в шарена одая
и си любит свое мъжко дете.
Ког излезе млада Янкулица,
си се качи на диван високи,
се разпули по гора зелена,
що да видит чудо и големо:
Янкула го войска обколила,
кон до коня како честа гора,
а юнаци как горье високи,
остри саби како секаици,
а туфедзи како дробни дзвезди,
а байраци как дробни облаци.
И се врати млада Янкулица,
и си влезе в шарена одая,
и ми велит на Янкула юнак:
- Стани, стани, а стопане мои,
остави го свое мъжко дете
и излезни надвор до надвора,
що те войска тебе обколила!
И си стана Янкул добар юнак,
излезе от шарена одая
и се качи на диван високи,
се разпули по гора зелена,
що да видит чудо и големо!
Защо виде войска разпливала;
и си викна Янкул добар юнак,
и си викна на своя стопанка:
- Янкулице, ай, млада стопанке!
донеси ми триста съжни пояс,
донеси ми сабя дипленица,
що се диплит мегю девет дипли,
всека дипла камен безценетен,
що ми сечит древя и каменя,
що се носит во бяла пазуа.
Извай ми стрела шестокрила
и влези си во земни керали,
подседлай ми коня шаренего,
пристегнй го со девет колани,
под гривата жълта боздугана,
да излезам с аскер да се биам!
Му донесе млада Янкулица
и си явна своя бърза коня,
и си влезе в стреде от аскерот,
опитвит Янкула добар юнак:
- Ай ви вие, млади байрактари,
с коя мисля джеинк ке сторите!
Ал барате Марка Кралевика,
ал барате Янкула юнака?
И му велят млади байрактари:
- Не бараме Марка Кралевика,
тук бараме Янкула юнака!
- Ак барате Янкула юнака,
яз ке найда и Янкула юнака,
на две стърни да се поредите!
С измамие млади байрактари,
на две стърни ми се поредие,
се подсмеват Янкул добар юнак
и им велит: - Ай да се обидам,
ал сум юнак, за да ви прескочам!
И си дупна своя бърза коня,
си отвори сабя дипленица,
си замавна на десната стърна
и посече млади баирактари;
бърза коня поврати налево,
жива душа не ми остаило.
И отиде Янкула во дворье,
и си влезе в шарена одая,
и я виде млада Янкулица,
къде плачит, къде сълдзи ронит,
сълдзи ронит по бели образи,
ръце кършит от бели скутеи.
Тог й велит Янкул добар юнак:
- А що плачиш, млада Янкулице!
Ак не вервиш, слези ми во дворье
да ми видиш моя бърза коня,
се во кърви коня попливана;
да ми видиш моя остра сабя,
веке сабя ми е изабена!
В часот стана млада Янкулица,
бърза коня не пойде да видит,
тук се качи на диван високи,
се разпули млада Янкулица,
се разпули по гора зелена,
да не видит аскер обколено;
виде немат аскер обколено;
бързо слезе во широки дворье
и си виде тая бърза коня
се во кърви коня попливана;
и си виде сабя изабена.
Тога вера тая ми фатила,
оти Янкул сите й загуби.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.