Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

25. ГЮРИЦА ВОЙВОДА И ДУКО ПОСИЛНИКО

Том ІІІ: Исторически песни

Писмо чети Гюрица Войвода,
писмо чети, дребни слъзи рони.
Сагледа го неговото либе.
Отговара неговото либе:
- Слава Богу, Гюрице Войводо!
Млого са ти писма достигали,
тизе беше писма прочитало,
а не беше слъза поронило.
Що ти толко жално писмо стигна -
писмо четиш, дребни слъзи рониш?
Отговара Гюрица Войвода:
- Слава Богу, мое пръвно либе!
Немам верен, кому да прикажем -
брата немам, на брата да кажем,
сестри са ми по чужди домове.
Отговара Гюровото либе:
- Слава Богу, Гюрице Войводо!
Че имаш ли от либе по-верно,
та ти нечеш на либе да кажеш?
язе съм ти най-верен другарин -
що е да е, менека прикажи!
Отговори Гюрица Войвода:
- Слава Богу, мое пръвно либе,
че ти кажем, ама да ме верваш:
писмо праща господар Никола,
писмо праща от димно Косово -
да му идем на димно Косово,
да му бъдем първи на ордиа,
на ордиа войскя да му редим,
че са дошли турци-анадолци,
та му турци земня преотимат.
Като ойдем, мое пръвно либе,
оставям ти деца малолетни,
да си седиш, деца да си чуваш,
че не можат сами да се чуват.
Там е война, нищо се не знае -
може белки веднъг да загинем
или може три годин да седим -
да поседиш, деца да почуваш.
Ако седим четвръта година -
прошка давам, либе, ожени се!
Отговори Гюровото либе:
- Слава Богу, Гюрице Войводо!
Чеда седим, че каде че дидем?
Тогай стана Гюрица Войвода,
та отиде на димно Косово,
да си бъде първи на ордиа,
на ордиа войскя да нарежда.
Чекало го неговото либе,
чекало го тъкмо три денове,
четврът дена либе му се жени,
та 'залиби Дуко Посилнико.
Па на Дуко либе отговара:
- Я си земи огняна камджиа,
та удари до две мъжки деца!
Хем ги удряй, низ двор ги изкарай -
да не видим веч от тая рода!
Послуша я Дуко Посилнико:
като зима огняна камджия,
та удари до две мъжки деца -
ем ги удри, низ двор ги изкара,
та се чудат деца каде дидат -
туку ходат по Гюрова града,
туку ходат низ кални улици
и си лежат по темните нощи.
Сагледа ги нийна мила лейкя:
- Слава Богу, мили братанчета!
Немате ли двори за ходенье,
немате ли кули за седенье,
немате ли яденье, пиенье,
та одите по кални улици
и лежите по темните нощи?
Заплакаа до две мъжки деца,
порониа слъзи до земнята.
Отговарат две мъжки дечица:
- Слава Богу, наша мила лейкьо!
Дал йе Господ двори за ходенье,
дал йе Господ яденье, пиенье -
нало се е макя оженила,
та залиби Дуко Посилнико.
Па на Дуко макя отговори:
да си земе огняна камджиа
ем ни удри, низ двор ни изкара.
Не смееме назад да идеме,
защо нема живи да одиме.
Що да чини нийна мила лейкя?
Станала е, та си дома ойде,
па изписа това ситно писмо,
да го прати Гюрицу Войвода.
Нема по що писмо да изпрати -
изпрати го по сиво соколе.
Зимало го сиво соколенце,
зимало е писмо сас клюница.
Залетело над димно Косово,
наднесе се над гъста ордиа,
изпуснало писмо, та паднало -
найдоа го цареви войници,
дадоа го Гюрицу Войвода.
Писмо чети Гюрица Войвода,
писмо чети, дребни слъзи рони.
Сагледа го господар Никола.
Отговара господар Никола:
- Слава Богу, Гюрице Войводо!
Млого са ти писма достигнали,
тизе беше писма прочитало,
а не беше слъза поронило,
а сега ти писмо достигнало -
писмо четиш, дребни слъзи рониш.
Отговара Гюрица Войвода:
- Слава Богу, господар Николе!
Писмо стига от моата сестра,
че мое се либе оженило:
залибила Дуко Посилнико,
довела го у мои дворове,
изпадила мои мъжки деца,
та се чудат каде да отидат,
туку ходат по Гюрова града,
та си ходат по кални улици
и си лежат по темните нощи -
а я седим земня да ти мирим.
За кого чем земня да ти мирим,
като немам нищо на домата?
Отговара господар Никола:
- Слава Богу, Гюрице Войводо!
Да ти дадем три иляди души,
да ти дадем война коя сакаш,
та си иди на твоята дома,
та погуби Дуко Посилнико
и погуби твое пръвно либе -
прибери си деца у домата!
Отговара Гюрица Войвода:
- Слава Богу, господар Николе!
Я не можем сас война да идем,
че ни срешне Дуко Посилнико -
сичка война може да избие.
Да ми дадеш до два верни слуги,
да ми дадеш дреи калугерски,
да ми дадеш капа калибарка,
та да одим сас голема итрос,
ако можем Дуко да погубим,
ак не можем, барем сам да гинем,
да не водим война да изгине.
Послуша го господар Никола,
та му даде до два верни слуги
и му даде дреи калугерски,
и му даде капа калибарка.
Тогай стана Гюрица Войвода,
тогай стана деда калугера,
та си тръгна по села, по града,
та си сбира Божя милостивна.
Ред отиде до негова града,
та си оди редом по махлите,
ред отиде до негова сестра.
Почука си на белите порти,
излезнала неговата сестра,
та да види кой чука на порти -
оно било дедо калугере.
Отговори дедо калугере:
- Бог помогнал, млада господарко!
Язе ходим, милостивна сбирам,
що е дал Бог, мене подарете,
че си градим нови манастире.
Отговара млада господарка:
- Слава Богу, дедо калугере!
Тизе ходиш по села, по града
минал ли си през димно Косово?
Отговори дедо калугере:
- Преминал съм, как не съм преминал!
Тамо съм се младо калугерил,
там облекох дреи калугерски,
тамо турих капа калибарка.
Отговори млада господарка,
ощ една го дума попитала:
- Слава Богу, дедо калугере!
Като си се тамо калугерил,
че знаеш ли у димно Косово,
който стои перви на ордиа,
който стои войскя да нарежда?
Отговори дедо калугере:
- Че да знаем, защо да не знаем!
Първи беше Гюрица Войвода,
първи беше, ама си погина:
коня съм му за опевло узел,
а оружье за гробнина узел.
Като дочу млада господарка,
разплака се сас глас колко може:
- Боже мили, едно брате имам,
и оно е далек погинало,
погинало брате невидено!
Отговори дедо калугере:
- Я се запри, моя мила сестро!
Я си млъкни, плакове не давай -
я не ли съм твое мило брате!
Язе одим сас голема итрос,
язе одим, дома да отидем,
та да видим мое пръвно либе,
що направи с мои мъжки деца.
Запрела се неговата сестра,
запрела се, плакове не дава.
Тогай стана дедо калугере,
та си оди редом по махлите -
ред отиде до негова дома,
почука си краю на портите.
Излезнало неговото либе,
та да види кой чука на порти -
оно било дедо калугере.
Отговори дедо калугере:
- Слава Богу, млада господарко!
Язе одим, милостивна сбирам,
че си градим нови манастире,
манастире "Свети Николая".
Попита го млада господарка:
- Слава Богу, дедо калугере!
Тизе ходиш по села, по града -
минал ли си през димно Косово?
Отговори дедо калугере:
- Преминал съм, как не съм преминал!
Тамо съм се младо калугерил,
там облекох дреи калугерски,
тамо турих капа калибарка.
Отговори млада господарка,
ощ една го дума попитала:
- Слава Богу, дедо калугере,
като си се тамо калугерил,
че знаеш ли у димно Косово,
който стои първи на ордиа,
който стои всйскя да нарежда?
Отговори дедо калугере:
- Че да знаем, защо да не знаем?
Първи беше Гюрица Войвода,
първи беше, ама си погина;
коня съм му за опевло узел,
а оружье за гробнина узел.
Зарадва се млада господарка,
отговори млада господарка:
- Слава Богу, дедо калугере!
Я стовари от кон торболяци,
нареди ги воз камени дувар!
Кога че се вечер надвечере,
че си дойде Дуко Посилнико:
тизе това нему да прикажеш,
че погинал Гюрица Войвода -
тебе може голем дар да дари,
колко може коня да ти носи.
Дошел си е Дуко Посилнико
и нему е това приказала,
че погинал Гюрица Войвода.
Зарадва се Дуко Посилнико,
отговори Дуко Посилнико:
- Слава Богу, дедо калугере,
тизе нема при дувар да седиш,
че те качим на високи кули -
горе има яденье, пиенье,
че ни млого радости донесе,
че погинал Гюрица Войвода!
Изкачи го на високи кули.
сва нош пили и госби ручали.
Отговори Дуко Посилнико:
- Слава Богу, дедо калугере!
Я ми попей калугерска песна,
я ми попей, веселба направи!
Отговори дедо калугере:
- Слава Богу, Дуче Посилниче!
Не съм учил я песен да пеем,
на съм учил хоро да играем,
ако сакаш, хоро да ти играм.
Отговори Дуко Посилнико:
- Слава Богу, дедо калугере!
Що е да е - веселба да правим!
Като рипна дедо калугере,
то поигра хоро калугерско,
а чардаци на луйкя пойдоа.
Отговори Дуко Посилнико:
- Слава Богу, дедо калугере,
по-полека, дедо калугере,
че ми за мал чардаци попадат!
Отговори дедо калугере:
- Слава Богу, Дуче Посилниче,
Бог те убил, Дуче Посилниче!
Ти ли гради високи чардаци,
ти ли жалиш защо че да падна?
Като тръгна сабля низ филоне,
отсече му глава от рамена,
сасече я на ситни късове,
разфръля ги от високи чардак.
Кога се е заранта съмнало,
тогай стана дедо калугере,
та отиде на млади бербере,
остриже си коса от главата,
обричи си брада от лицето,
па облече юначките дреи,
па си прибра неговите деца,
па доведе неговите сестри.
Па си сабра и други роднини,
па направи големи трапези,
направи ги с яденье, с пиенье,
па на либе потио говори:
- Слава Богу, мое пръвно либе,
каква служба сакаш да ми служиш?
Дали очеш вино да ми служиш,
или очеш свекя да ми светиш?
А либе му тиом отговори:
- Слава Богу, Гюрице Войводо!
Я не можем вино да ти служим,
защо млого на чаша преливам,
а па ти си малко маханджиа.
По-арно е свекя да ти светим,
та на госке видело да бъде.
Отговори Гюрица Войвода:
- Щом обичаш свекя да ми светиш,
че ти дадем свекя да ми светиш.
Па си стана Гюрица Войвода,
та изкопа дупка до коленье -
изкопа я насред рамни двори,
та закопа неговото либе.
Омота я сас бели рогожи,
намазани сас цръни катранье.
Запали я, свекя да му свети,
та на госке видело да бъде.
тогай стана Гюрица Войвода,
та си ойде на димно Косово,
та си седе дур се земня смири.

 


Обрадовци, Софийско (СбНУ 44, с. 68 - "Гюрица войвода и Дуко Посилнико").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961
.