192. МЪКИТЕ НА ТРАКИЙЦИ

Том ІІІ: Исторически песни

Пуста, проклета Гърция
откакто дойде в Тракия,
Тракия църна поцърне!
Цели четири години,
на четвъртата година,
ся къде стана, не стана,
на Чобан стана най-много,
най-много жалби голями!
На петнайсто малкушан
га бе във торник вечерат,
камбаните са забиха,
българе да се събират,
във църквините хареме.
Българето се събират
и си се чудо чудеха,
какъв щат жухап да дадат,
на пусти гърци, проклети.
Командирът ги питаше:
- Казувайте си, българе,
де ви са млади синове?
- Командире ле, брате ле,
вие ги сами знаете,
нал ги на фронта пратихте.
Сетне невясти попита:
- Казувайте си, невясти,
де са ви първи либойе?
- Командире ле, брате ле,
вие ги сами знаете,
защо ни толкоз мъчите.
Га бе във сряда вечерат,
фатиха Чобан, вързаха,
не дават пиле да фръкне,
ни навън, нито навътре.
Българето се чудеха:
"Каква е тая работа!"
Слънцето разгре, не разгре,
даде се грозна заповед:
българе да се интелират,
оттува да се отмахнат.
Закараха ги българе
на Каракьойска сташона.
Гърците дума думаха:
- Там щеме да ви питаме!
Българки, млади девойки
и по-младите дичинки,
тея са молба молеха:
"Боже ле, мили Господи,
няма ли помощ и за нас!"
И там ги не са питали.
Грозен заповед пристигна:
"Българе да се закарат,
в Дедеагачка сташона!"
А га са тамо отишли,
пампоре спряли, неспряли,
в морето ще ги нариват.
Българки, млади девойки
и още млади невясти
не рачат в море да вливат
и на параход да яхат.
Капитанът се изрука:
- Вливайте, малки девойки,
зере ще грозно да стане!
И параходът потегли,
та са надуха, надуха,
силни ми, бяли вятрове
от жалби и от гряхове!...
Три дена са ги държали,
три дена и три вечера.
Грозен заповед пристигна:
"Правете, какво правите,
българе да се не чуят!"
Още ми дума думаха
и телеграма зафтаса:
"Който ми тръгна, потръгна,
който не, да се не бара!"
Във морето ги въртяха
цели осъмнайсет денюве!
Там ще ни сбират парите!
На Пирея га са излязли,
там се заповед издава:
"Карантина щат да останат!"
Та са българе црикнали:
- Докторе, царски докторе,
нямаме болка на сърце,
ние сме гладни и жедни.г-
Пак се заповед издаде:
"Във Суда да ги извадят!"
Там са на сухо излязли,
цели ми десет денюве,
гладни и жедни стояли,
зелена трева пасали...
Първет ми ден на Великден,
всички Великден правеха,
ния си гладни стояхме!...
Малките деца измряха,
моми и невясти легнаха,
га се българе чудеха:
"Какво ли, що ли да правят."
Златен ми пайтон пристигна,
тея ги питом питаха:
- Защо сте тува дошлили,
защо сте гладни и жедни?
Българето отговарят:
- Не дават в града да идем,
не дават вода да земем,
не дават нищо да къснем!...
Тогаз заповед излезе:
"Бърже лябове донесте,
живите да се нахранят,
децата да не умират,
момите да се изправят
и младите ми невясти..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.