191. ТРАГЕДИЯТА НА ТРАКИЙЦИ

Том ІІІ: Исторически песни

- Слушайте, мало й голямо,
какъв е золум станало
в хиляда деветстотини
и тринайстата година
във милата ни Тракия:
га са България изтегли,
земите като напусна,
българе с войска заминаха,
по-много там останаха.
Пътювете се скъсаха,
не знаят отгде да минат.
Върна се народ, остана,
остана по селата си!
Турските башибозуци,
села и градове горяха!
Чудом се чуди народът:
- Къде ли братя, да идем?
Във Дедеагач ходиха
при гръцките консулози
и си ги, жанам, питаха:
- Доодат ли тува турците?
Консулозето рекоха:
- Тува турците не доодат!
Та си сичките сабраха,
сабраха и останаха,
във нява пусте казарми.
Една неделя седяха.
Турските башибозуци
касабата заградиха
и народът закараха,
мало и голямо закараха
и многото им имане,
стока и народ бъркано!
Та са вървяли, вървяли,
та са до Фере допряли
и там щат да пренощуват.
Стамо от турци избяга,
Маджару хобер отнесе
във ная гора зелена:
- Маджаро, наша войводо,
що стоите, що гледате!
Турци народът откараха!
Въздигна Маджар байракът,
събера млади юнаци.
Цяла нощ пътя вървяха.
Га понеделник утринат,
слънцето бърза да бодне
и Маджар ми е зафтасал.
Той гато видя народът,
ситна верига вървяше.
Даде ми Маджар заповед:
- Напред, момчета, вървете,
фърляйте пушки мартинки,
тюфеци, фишек и барут,
фишек и барут клавайте,
удряйте турци проклети,
дано народът отървем!
Та са фърляли, фърляли,
много са народ отърва.
Джапане са е свършила,
по-много турци останаха.
И народ много подкараха,
през Марица ги минаха.
Груда ми булка хубава
с двете мъжки дечинки,
във всяка ръка и дете!
Тя са в Марица метнала!
Турчин са фърли след нея
и я от река извади,
и я с приклада удари!
- Защо са мяташ, българко?
Дето Маджаров отърва,
той ги в България отведе.
Голямо бе сражението!
Гато бе нощта полунощ,
дядо ми Митрю стария
отишъл в това сражение,
слушал е много пискане
на малките ми дечинки!
Много е деца той събрал,
без майка, Митрю, без баща.
Във агълът ги остави,
дорде се майки завърнат.
Турските башибозуци
и там дечинки найдоха
и са ги, джанам, изклали,
едно по едно сякали,
главичка до главичка редили!
И дяда Митря заклаха,
до децата го наредиха!
Маджар и Русю двамата
сичкият народ събраха,
в България да го заведат.
Маджар ми напреж вървеше,
Руси го послед караше!
Цяла неделя вървяха,
все са във мъгла вър-вяли,
та са до Арда надошли.
Турските башибозуци
и там са битка сторили.
Много са народ кърдиса!
Арда кървава притече!
Митрю ми баш комитата,
неговата булка раниха
и негови две дечинки,
тях ги на нишан кладоха!
Кръстина мома хубава,
нея я булка сториха
и я при тях оставиха...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.