183. СРЪБСКО-БЪЛГАРСКАТА ВОЙНА

Том ІІІ: Исторически песни

Писма пише крал Милана,
разпраща ги по Сърбия,
се войници да се сбера,
пуковници, овицере,
край че Белград да се сбера,
че се бийем сас Турция.
Войници го послушаа,
полковници, овицере,
край се Белград посъбраа.
Ка излезна крал Милана,
войската си поздравува,
с пуковници ръка лови
и им тогай казуваше:
- Най фала ви, момчетия,
се слободни да бъдете,
че ви лъгах да се бием,
да се бием сас Турция.
На слободни да бъдете,
защо не че да се бием,
да се бием сас турчина,
турска войска много има,
турска сила е голема!
На слободни да бъдете,
че се бием с Бугариа,
бугарите сила немат,
те са неска без команда,
без команда, без ученье;
още немат овицере,
нито пушки, ни топове,
нито рана, ни джепана;
София че да земеме,
земя че си прошириме,
бело каве че пиеме
у князевите палати;
а конете че вържеме
у народно събрание.
Слуга Васко казуваше:
- Хай, Милане, крал Милане,
с коя глупост ти си пошел
да се бийеш с бугарете,
с бугарете, с наши братя?
Нихно царство седем годин,
наше царство от сто годин!
Ако да им надвийеме,
нищо не че сдсбийеме;
сва Европа че ни сапре.
Ако ли ни па надвия,
срам че ни е дур до века.
Не знаеш ли бугарете,
че са тийе твърдоглавци,
твърдоглавци, инатлии,
тий са неска на бой силни,
не знаеш ли, ка се бихме,
ка се бихме сас Турция?
Турска войска много беше,
земята ни претиснаха,
градове ни отъмниха,
ка дойдоха бугараше,
бугараше, кумитите,
три таборе достигнаха
без команда, без ученье,
веднаг у бой улезнаа,
турци назад повърнаа,
земята ни отъмнаа!
Пръв пуковник Петровиче,
а он тогай командува:
- Напред, напред, момчетия,
не се бойте от бугаре:
тъй са неска без команда,
без команда, без ученье;
още немат овицере,
нито рана, не джепана,
нито пушки, ни топове;
София че да земеме,
земя че си прошириме,
бело каве че пийеме
у князевите палати,
а конете че вържеме
у народно събрание!
И войската потъргнала
през сръбска земя минаа,
на граница достигнаа.
На граница войска нема,
на граница милиция.
Сръбска войска настъпува,
границата потрошиа,
милиция разпъдиа,
бугарска земя дойдоа,
много села превезеа.
Войска нема да ги среща,
що се яви малко войска
и веднага подбегува.
Сръбска войска настъпува,
много села превезеа,
до Малово достигнаа,
дотам царство превезеа.
Курдиса се крал Милана,
тамо царство че царува,
весел, брате, та превесел,
войската си поздравува,
с пуковници ръка лови
и им тогай казуваше:
- Ей, фала ви, момчетия,
нал ви Милан казуваше,
че бугаре сила немат,
те са неска без команда,
без команда, без ученье;
още немат овицере,
нито пушки, ни топове,
нито рана, ни джепана;
София че да земеме,
земя че си прошириме,
бело каве че пийеме
у князевите палати,
а конете че вържеме
у народно събрание.
Ютре рано кой попита,
кой попита зарад мене,
и тамо че ме намери -
у князевите палати!
И войската потъргнала,
над Малово низ блатото,
под сливничките могили,
край Братушково ливадье.
Слуга Васко казуваше:
- Хай, Милане, крал Милане,
нал ти Васко казуваше,
тая дума на пендек йе.
Я погледай по полето
що се войска зацърнева,
мешани са сас русите;
я погледай по долини,
ка се влача на мешини
като змии усойници,
та са крия по търници,
а пушките залоп държа.
Те ни вече обтекоа,
крал Милана роб фанаа,
я бегайте, да бегаме!
Пръв пуковник Петровиче,
а он тогай командува:
- Напред, напред, момчетия,
срамота е да бегаме,
срамота е от Европа:
наше царство от сто годин,
нихно царство седем годин,
срамота е да бегаме!
Тъман това командува,
бугарска сила достигна,
един залоп подвърлия
и другиго повторна,
сърбьето са попадали
като снопе по нивете,
над Малово у блатото,
у Маловското ливадье.
И веднага побегнаа.
Пръв пуковник командува,
на сърдито сговаряше:
- Напред, напред, не бегайте,
срамота е да бегаме,
срамота е от Европа:
нихно царство седем годин,
наше царство от сто годин!
Таман това командува,
бугарска сила достигна.
Ка окнаа, "ура, ура,
ура, ура на щикове",
пръснаа ги като пилци,
като пилци-еребици;
еребици, ситни врабци,
како бегат от сив сокол,
како бегат по гората,
та се крия по шумата,
така сърбье от бугаре.
Скараа ги над Малово,
над Малово, низ блатото,
из сред Драгоман минаа,
та фанаа дерменете.
А другите прекараа
през Братушково ливадье,
из сред Гургулят минаа.
Какво падат гнили круши
ка презреа у дървото,
па подухне силен ветър,
какво падат низ дървото,
така сърбье пред Гургулят.
Скараа ги над Цариброд,
над Цариброд, низ реката,
та минаа границата,
у Пиротско бело поле,
при реката Суковичка.
И тамо се посъбраа,
един-друг се питуваа,
кой го има, кой го нема,
да кои са загинали
и кои са останали.
И си тогай говореа:
- Бог да бие бугараше,
голема сила имали,
дал че смеа да премина,
да премина границата?
Пръв пуковник Петровиче,
а он тогай казуваше:
- Не че смея да премина,
тий не зная долините
нито зная планините.
Войската се ослободи,
натураа казанете,
вечера че да си готва.
От лева страна пукнаа,
два са топове пукнали,
у сред войската паднаа;
от десна страна пукнаа
три топчета катърджийски,
що ги носа на конете,
на конете по могили,
у сред войската паднаа.
Сърбьето се уплашиа,
чорбата си разсипаа
и веднага избегаа,
през Пиротско бело поле,
па у Пирот налезнаа,
покрай Пирот по лозята.
Три пъти се повръщаа,
повръщаа бой да права,
бугарска войска настъпя,
малко сила на бой идат,
кръгом Пирот заградиа,
на масаре да ги фана.
Сърбьето се уплашиа,
калето си запалиа
и веднага избегаа.
Нема кога челъм да да,
на фанаа дерменете,
та са у Ниш осъмнали.
А крал Милан дур у Белград,
тъман везе бело каве,
да си пийе бело каве
и пристига пръв пуковник,
пръв пуковник Петровиче:
страшен, брате, та уплашен,
крал Милану говореше:
- Хай, Милане, крал Милане,
Бог да бие бугараше,
каква сила возозеха
и Белград че да ни зема,
току думат "Пирот, Пирот"!
Ете Пирот превезеа,
я се чудим каков Пирот
каков Пирот па сакая!
Войската ми разпръснаа
като бесни по гората;
я не знаем що да правим,
дошло ми е да се давим,
че се давим у Нишава!
Ка държеше крал Милана,
та замисли, изпущи си,
изпущи си бело каве,
бело каве низ ръката.
Немски пуковник достига,
крал Милану говореше:
- Хай, Милане, крал Мила не,
я изпиши бело писмо,
да го пратиш до Пирот град
на бугарски княз Алесандри,
ега бойо да се сапре,
до две войски да се сапрат.
Стига толко бой правна,
изгинаа момчетия,
момчетия за правина!
Веднага пише крал Милана,
та го прати на Пирот град,
на бугарски Алесандри.
Пръв пуковник Петровиче,
а он тогай казуваше:
- Ай, Милане, крал Милане,
срамота е от Европа:
наше царство от сто годин,
нихно царство седем годин,
та на молба да идеме,
ние да се помолиме.
Крал Милана говореше:
- И я видим, и я знаем,
ама какво че да правим!
Па изписа бело писмо
и изпрати бело писмо,
изпрати го до Пирот град,
до бугарски княз Алесандри,
да си сапра бойовете
и тогай са сопре война.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.