162. ВЕЛЧОВАТА ЗАВЕРА

Том ІІІ: Исторически песни

Велчо Мъряци думаше:
- Мъряцу, бяла коконо,
я ми дрехите събирай,
кинтиша най-големия,
винидишките чорапи
и сукнянта антирия,
аз на черкова ша ида.
Мъряця Велчу думаше.
- Не ходи, Велчо, в черкова,
заканят ти се турците,
като та, Велчо, уловят
и ша та, Велчо, затрият!
Велчо Маряци думаше:
- В черкова няма да ходя.
аз на Цариград ша ида,
турците да наколадя
каква са глава дигнали -
раята рахат не седи!
Току туй Велчо издума
дворът са пълин напълни.
А чи си Велча фанаха,
опит му ръце вързаха
и го в тъмница запряха.
Доде са зора зазори,
те ги петима събраха.
Велчо ми, Велчо Жъмджия
и хаджи Юрдан Брадата,
Иванаки Вражалията,
Никола Гайтанджията,
Иоргиту Арбансчиту.
Като слънцето изгрява
карат ги, ша ги обесят:
сичките на даръжата,
пък Велча на портика.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.