160. КОТЛЕНЦИ НА РАЗПИТ В ЦАРИГРАД

Том ІІІ: Исторически песни

Тодор Тодорки думаше:
- Я стани, стани, Тодорке,
тънки милини наточи,
тлъста кокошка заколи
и топла пита опечи -
на път в Цариград тръгваме.
Дошли са, дошли, Тодорке,
цариградските заптии
в синджири ще ни овързват,
в Цариград ще ни обесят.
Догде си Тодор издума
и от Котел довтасаха
Стойко ми, Стойко чорбаджи
и хаджи Ненко Иванов
и на Тодора думаха:
- Тодоре, Тодор чорбаджи,
като в Цариград отидем,
какъв ще джевап да дадем
на царя и на везиря?
Тодор ги мири, раздумва:
- Не се плашете, кардашлар,
Бог вижда, ще ни запази.
Тодор си на път тръгваше
и си децата милваше,
и на децата думаше:
- Туй ще ви й, деца, от мене
сетнина да ви помилвам.
Като в сараи влизали,
един си други думали:
- Сега самички влизаме,
а утре ще ни изнасят
умрели и избесени.
Като при царя отишли,
думали, оправяли се,
догде петлите триж пеят.
Тогаз везирят извикал
на сараиските аргати:
- Донесте три наргилета
и три ми сладки кафета
с чорбаджиите да пием.
Със царя кафе пиеха,
със царя и със везиря.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.