158. СТЕФАН ГЛАВЕН УЧИТЕЛ

Том ІІІ: Исторически песни

Стефанчо в черква пееше,
вънка го турци чакаха,
във черковните дворове.
Едни му въжя плетяха,
други ножове точеха,
трети го жално питаха:
- Стефанчо, баш българино,
ти ли си баш учителя,
дето гърците събираш?
Че си Стефанча качиха
по въже и по ченгел е.
Я га Стефанча качеха,
въжата му са кънеха.
Оттам Стефанча дигнаха,
че Стефанча прекараха
през голямата касъба.
Отде Стефанча видехе
Стефанчовите акташе,
тия Стефанчо думаха:
- Стефанчо, наш акташине,
каква й тъзи работа?
До вчера бехме наедно,
наедно вино пиехме
и бистра бяла ракия?
Я Стефанчо им думаше:
- Ой, вие, мои акташи,
яз ка за вяра да ида,
за вяра, за христянщина.
Ако ли пода, не дода,
жално да ме сте плакали,
милно да ме сте жалели.
Че пак Стефанча тръгнаха.
Стефанчовата булчица
тя след Стефанча вървеше,
я турците й думаха:
- Върни се, булке, върни се,
ся я га минем ряката,
още ще грозно да стане!
Я булчица им думаше:
- Турци ле, върли кучета,
ся я га слезат, турци ле,
нашите братя българе,
със трион ке ва заколят,
със кремен ке ва одерат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.