143. ТРЕНКА МОМА НА ЖЪТВА

Том ІІІ: Исторически песни

Тренко-мренко, мреня рибо!
Тренка макя танко плете,
танко плете и я учи:
- Леле щерко, Тренко-мренко,
Тренко-мренко, мреня рибо!
Кога ойдеш на тлаката,
на тлаката субашийна,
не фатай се де е да е,
не фатай се на поетата,
ни се фатай на средата,
най се фатий опашката,
опашката у децата!
Па се често не изправяй,
у турчина не поглеждай,
с каурина не сборевай!
Турчин има врански очи -
погледна че, намигна че;
а каурин - клето сърце,
погледна че, въздъхна че!
Послуша я Тренка-мренка,
Тренка-мренка, мреня риба,
та си ойде на тлаката,
на тлаката субашийна;
не фана се де е да е,
ни се фана на средата,
ни се фана опашката.
опашката у децата;
нел се фана на поетата.
Та се често изправяше,
у турчина погледнала,
с каурина зборевала.
Кога било на ручоко,
на си моми бългур чорба,
а на Тренка колбаница;
кога било на южина,
на си моми ориз чорба,
а на Тренка вакло агне;
кога било на вечера,
на си моми бългур чорба,
а на Тренка кокошчица;
кога било на плащанье,
на си моми соз брой пари,
а на Тренка сос кемеро.
Кога било на поодук,
си си моми изойдое,
а па Тренка не пущия,
не пущия, оставия,
затворили мома Тренка,
венчали я за каурче!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.