140. ЖЕТВАРКА И ТУРЧИН

Том ІІІ: Исторически песни

Тодоро, Тодоро, Тодоро ромянко,
Тодоро ромянко, проклета подявко!
Събрал е войвода три села гария,
та па ги поведе на голяма нива,
та па им говори: - Три села гария
и три не гария! Коя ще се нае
нива да зажъне, постат да покара -
кадийка ще бъде, кадийка, запчийка,
на чардак да седи и на шарен дюшек,
коприна да преде на сребърна хурка,
на сребърна хурка, на златно вретено!
Сичките аргате ником поникнаха,
кърпи похлупиха дор до черни очи,
сълзи порониха дор до черна земя.
Тодора ромянка, проклета подявка,
ником не поникна, кърпа не похлупи,
сълзи не порони, на войвода каже:
- Войводе, войводе, азе ще се найма
нива да зажъна, постат да покарам -
кадийка да бъда, кадийка, запчийка,
на чардак да седа и на шарен дюшек,
коприна да преда на сребърна хурка,
на сребърна хурка, на златно вретено.
Ала да ми найдеш на моите братя
от божур сукница, от латина гащи,
още да ми найдеш и на биволето
от облак чулове, от песък синджире!
Войвода й каже: - Тодоро, Тодоро!
Тодоро ромянко, проклета подявко!
Та де се е чуло, чуло и разбрало,
от божур сукница, от латина гащи,
от облак чулове, от песък синджире!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.