135. НАЙ-БЕДНОТО МОМИЧЕ НАЙ-ХУБАВО

Том ІІІ: Исторически песни

Тръгнали ми са болере
по дивно, равно Загоре,
сиви говеда да берат,
хубави моми да гледат.
Говеда си са събрале,
моми им не аресале.
Па са очеле, очеле
в голямо село Кунино.
В Кунино оро играе,
край му се с края не види.
Сичките моми кунинки,
се вов сукнени сукници
и вов сини манофиле.
Сирота Рада сираче,
на бела риза бърчена,
на червен кадрев вълненик
прека престилка загорска.
Па са стояле болере,
стояле, та па гледале,
никоя не аресале,
само им Рада ареса.
Па се до нея фанале,
един й колан потегли,
други й чехал застъпи
и на Рада си думаа:
- Радо ле, Радо убава,
я айде да те заведем,
вов наше село Борован,
боровка, Радо, да станеш,
да те облечем, Радо ле,
се вов свилено, алено!
Рада им отговаряше:
- Не бийте шега, болере,
и я съм била болерка
и от болерско колено,
цар Муратова унука,
Ирин Попова дащерка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.