|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
125. ТУРЦИТЕ РУШАТ ПАЛАТА НА МАВРОЯНИ
Том ІІІ: Исторически
песни
Изникнало едно дърво,
едно дърво дафиново,
колко вишно, толко лично:
коренот му по са земя,
гранките му в слано море,
вършите му в синьо небе.
На вършенот ми си има
вишни сарай вараклия,
покрива му гивгирлия,
скалата му бел карагрош,
пармадзи му ялдезлии.
Тамо седи Маврояни,
Маврояни букреш бей
с неговата първа любов,
първа любов Ангелина,
с балдъза му Магделина.
Пият, ядат, аинк чинат.
Застанало едно пиле,
застанало на сарайот,
дури пее, дур сборуве,
ем сборуве, ем кажуве:
- Маврояни, букреш бей!
Арно пиеш, арно ядиш,
ем си арно аинк чиниш -
я да станиш, да погледниш
как е листот на гората,
так е войска по полища.
Тогай веле Маврояни:
- Ей, балдъзо Магделино!
Стани, стани да разгледаш
горе, долу по пътища!
Магделина го послуша,
да си стана, та разгледа
горе, долу по пътища,
та му веле и говоре:
- Маврояни, букреш бей!
Та що стоиш, та що гледаш,
скоро ние отидехме,
ке ни пленат върли турци:
как е листот на гората,
так е войска по пътища!
Ка си дочу Маврояни,
та си стана, та си прегна
шарен интоф томбаклия,
натовари ковчеджето,
ковчеджето со флорини
и нихното мъжко дете,
първа любов Ангелина,
балдъза му Магделина,
та бегаха в слано море.
Тогай веле Маврояни:
- Ей, балдъзо Магделино,
обърни се назад-зади
да разгледаш силна войска,
дал втасаа до сараи?
Обърна се Магделина,
как е листот вов гората,
так е инсан на сарайот;
скалата му разтуриа,
пармадзите поскършиа.
Кукуш (Миладиновци, № 177).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически
песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст.
Христо Вакарелски. София, 1961.
|