112. КЪРДЖАЛИИ В ЕЛЕНА

Том ІІІ: Исторически песни

Зачули са се, задали
даалии-къръджалии.
Редом по света ходяха,
току остало, остало
Елена село голямо.
Че са в Елена отишли,
отишли и кондисали
в Хаджикънчови дорове.
По махалите ходяха,
че са отишли, отишли,
на Шейтанската махала
в Лазаровите дорове.
Та са се сбрали, отбрали
вейте шейтански ергени
на голям ден, на Гергьовден:
червено вино пияха,
печено агне ядяха.
Уловили са Лазара,
върли го мъки мъчеха,
бели му ръце режеха,
на кучета ги хвърляха:
- Лазаре, момче шейтанче,
я казвай, казвай, Лазаре,
бащиното си имане!
Лазар даалии думаше:
- Даалии-къръджалии,
аз не съм момче шеитанче,
аз съм шейтанско ратайче.
Даалии думат Лазару:
- Лазаре, момче шейтанче,
лъжи, Лазаре, другиго,
другиго, назе не лъжи,
че ний те знаем, Лазаре,
че ти си момче шеитанче.
Помниш ли, а бре, знаеш ли,
когато беше скъпото,
крииата жито три гроша,
баща ти жито продава?
Защо ни лъжеш, Лазаре?
Ратай с калеври не ходи,
ни с колчаклия калцуни,
ни с гайтанлия потури;
червено вино не пие,
печено агне не яде!
Лазар даалии думаше:
- Даалии-къръджалии,
нали е ниня Гергьовден,
ратаи ще се пременят,
пременят, ще си излязат!
Току туй Лазар издума
и се от душа отдели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.