110. ДЕЛИБАШИИ НАПАДАТ СМЯДОВО

Том ІІІ: Исторически песни

Де се йе чуло, видело,
турци българи да робят -
йот Казалкая фанали,
да Чалъкавак робили!
Йот де са чули, разбрали,
горките, джанъм, ришени,
завалие смядохчени!
Че са Смядово разбяга:
кой си жената юставил,
кой си децата забравил;
зелена гора ечеше
йот мъжките им викове,
йот женските им плачове!
Сама е Станка юстала
с мъжка рожбица Иванча.
В равна градина ходеши,
Иванчум люлка правеши.
Че си й Иванча люляла,
хубава песен запяла:
- Ненни ми, ненни, Иванчо
сетнинка, синко, сетнинка,
сетнинка да те залюлям,
сетнинка да ти попоя,
сетнинка да те накърмя!
Че ще майка ти да умре,
сираче, синко, ще станиш!
Душа им място да няма,
гроба им да се провали
на тези делибашии!
Ненни ми, синко, ненни ми,
когато вятър завей,
ще та, Иванчо, залюлей,
кога си дъждец поръми,
ще та, Иванчо, окъпи;
кога овчари поминат,
ще та Иванчо, накърмят!
Ненни ми, ненни, Иванчо,
юставай сбогум, Иванчо!
Доде си Станка издума,
двора се с турци напълни
и ми са Станка фанали.
Силни огньове кладяха,
черни вериги червяха
и ги на Станка качаха
и на Станка си думаха:
- Мар казвай, Станке, мар казвай
де има тежко имане!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.