Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

11. РАДУЛ БЕГ, МИРЧО ВОЙВОДА И КРАЛ ШИШМАН

Том ІІІ: Исторически песни

Фала Богy за чудо гулемо,
бре, къде ке чудо да гледаме?
У унаа града Букуреша
сус унойгу Бегу, Радул Бегу.
Седнали са два бракя рождени,
седнали са на златна трапеза
у сабота спрот света неделе.
Слуга им е Бегувица млада.
Кои ми са два бракя рождени?
По-стариа е, бре, Мирчу Войвода,
а по-младия - Бегу, Радул Бегу.
Ем вечераа, ем се разговараа.
Пругувори Бегу, Радул Бегу:
- Ой ле тизе, по-стари ми брате,
земи тизе ниви и ливади,
и си земи сто дулума лозе,
и си земи дванаесе иляди,
дванаесе иляди сиво ни стадо.
Остай мене текьова ни коня,
що е коня, коня шестокрила;
и ми остай текьова ни сабя,
що е сабя, сабя пузлатена;
и ми остай два бракя сокола,
и ми остай ръти и загари,
и' ми остай села и чифлици,
ага яйна коня шестокрила,
да убиждам села и чифлици!
Пругувори, бре, Мирчу Войвода:
- Ой ле тизе, Бегу, Радул Бегу,
теб прилегаа ниве и ливаде,
теб прилегаа сто дулума лозе
теб прилега, бре, сиво ни стадо,
оти си си, брате, уженено,
уженено, брате, удомено.
Ти си имаш млада супружница,
супружница, Томана невеста;
имаш кей измет да ти чини,
имаш кой да среща, изпраща:
измикяре можеш да си фаташ,
измикяре ниви ке ти ораа,
па си можеш кусаче да фаташ,
кусачето ливаде ке косаа;
и си можеш чубане да фаташ,
да ти паса, бре, сиво ни стадо.
А я, брате, си съм съмнененко,
нема кей измет да ми чини,
камо ле ти да среща, изпраща.
Остай мене текьова ни коня,
що е коня, коня шестокрила;
остай мене текьова ни сабя,
що е сабя, сабя пузлатена;
остай мене два бракя сокола,
остай мене ръти и загари,
остай мене села и чифлици,
да си яам коня шестокрила,
дурде съм жив чифлици да чувам.
Ако утре язе да си умра,
сичко, брате, тебе ке остане.
Разсръди се Бегу, Радул Бегу,
разсръди се, атър му остана,
та си фана по-стараго брата,
та го фърли у тевна зандана,
та го дръжа за мало, за много,
та го дръжа ду девет години;
забури си Бегу, Радул Бегу,
забури си Мирчу у зандана.
Щоту беа на Мирчу Войвода,
щоту беа ду три дебри слуги:
пръва слуга Гръчека Манола,
щоту уме сабя да си маа,
сабя да маа за триста юнака;
втора слуга Радул Славослова,
щоту знае секакви язици;
трекя слуга Гюро пияница,
щоту пие за триста юнака.
Тия си се Бегу разсръдиа,
оти си е Бегу, Радул Бегу,
оти си е, бре, Мирчу затворил,
та бегаа вов далечна земя,
та бегаа край Църното море
вов унои кралю Белолецки.
А що беше Бггувица младаг
Бегувица, Томана невеста,
акълиа, фного ръзелиа,
ръзелиа, фного милостива:
криума си Мирчу преглеждаше,
заран, вечер рана му носеше,
без кандило Мирчу не оставеше,
вов неделе премене даваше.
Ага беше десета година,
на Бегу е книга допаднала,
допаднала ут Нега Терново
ут унойгу кралю Шишманино.
Зе си книга Бегу, Радул Бегу,
та си седна на стреди дворове,
на дворове, на студени камен,
та си разви книга на колено,
та, пречати таа бела книга.
Догледа го Тема на невеста,
попита го Томана невеста:
- Господару Бегу, Радул Бегу,
утдека е таа бела книга,
утдека е и що си писува?
Пругувори Бегу, Радул Бегу:
- Ой ле тизе, моя пръва любо,
пръва любо, Томана невесто,
таа книга е ду мен допаднала,
допаднала ут Нега Терново
ут унойгу кралю Шишманино,
и вов книга си е написало:
"Фного здраве, Бегу, Радул Бегу,
ето тебе книга ти допращам,
да си дойдеш, Бегу, кум да бидеш,
кум да бидеш, дете да ми кръстиш."
Учи, любо, ка ке ме научиш.
Дали д'ида, ели немой д'ида?
Да не си е, бре, върла измама?
Пругувори Томана невеста:
- Господару Бегу, Радул Бегу!
Що сам кадър ука да те уча!
Да бех кадър ука да те уча,
не кех дойда люба да ти бида;
кех си седа на бащини двори.
Па се чуди Бегу, Радул Бегу
що да чини Бегу, що да праи.
Пругувори Томана невеста:
- Господару Бегу, Радул Бегу,
който кеше ука да те учи,
ти си негу в зандана затвори.
Дусети се Бегу, Радул Бегу,
ке си има брата затворена,
затворена у тевна зандана,
та си рипна на нозе юначки,
та утиде куд тевна зандана;
с нога ритна, зандана отвори
и си вика Бегу, Радул Бегу
- Жив ле ми си, по-стари ми брате,
по-стар брате, бре, Мирчу Войвода?
Из зандана Мирчу се убади:
- Жив съм, жив съм, ама защо съм жив!
Ексик да сам на бело видело!
Ето веке девет годин време,
ка си седе у тевна зандана,
ка си не знам зиме ле, лете ле!
Туга си гу Бегу, Радул Бегу,
туга си гу за раката фана,
та го изведе из тевна зандана.
Еле си е Мирчу убраснало,
убраснало, в коси потънало:
брада му е дъга ду колена,
коси му са дъзи ду земята,
нофти има сам да се закопа.
Пувика си Бегу, Радул Бегу,
пувика си ду трима бербере:
пръви бербер глава да му чисти,
втори бербер брада да му бричи,
треки бербер нофти да му чисти.
Очистиа Мирчу, обричиа.
Па си вика Бегу, Радул Бегу:
- Ой ле тизе, Тома но невесто,
отвори си шарени сандъци,
та донеси тай бела премена,
да пременим брат ми, да наредим.
да прилега на златна трапеза,
ке ке си сме два бракя рождени!
Утиде си Тома на невеста,
та отвори шарени сандъци,
та извади тай бела премена,
та донесе тай бела премена.
Премениа Мирчу, наредиа,
та седнаа на златна трапеза,
та вечераа и се разговараа.
Що да рече Бегу, Радул Бегу:
- Ой ле тизе, по-стари ми брате,
ке те питам ука да ме учиш:
ду мене е книга допаднала,
допаднала ут Нега Терново,
ут унойгу кралю Шишманино
и вов книга си е написало:
"Фного здраве, Бегу, Радул Бегу,
ето тебе книга ти дспращам,
да си дойдеш, Бегу, кум да бидеш,
кум да бидеш, дете да ми кръстиш.:
Далид'ида, брате, ели немей?
Що да рече, бре, Мирчу Войвода:
- Ой ле тизе, Бегу, Радул Бегу,
що сам кадър ука да те уча?
Щоту имах акъл за учене,
у зандана акъл си изгубих,
та не умем ука да те уча!
Пругувори Томана невеста:
- Аман, аман, по-стари деверу,
па кеш тизе Бегу да поучиш,
не го пущай сами да си иде,
да си иде у Нега Терново,
ке ке си са пусти терновчене,
ке ке си са фного гяволити,
гяволити, фного касканджии,
та ке Бегу тия да погубаа.
Ти ке останеш по-стари деверу,
ти ке останеш без по-мали брата,
а па язе без мои сайбия.
Язе к'ида у майчини двори,
ке си найда па друга сайбия;
ама тизе макя не ке найдеш,
да ти роди брата кату Бегу!
Нема какво Мирчу да прудума,
ке ке му е Томана служила,
служила му е у тевна зандана,
служила му девет годин време.
Пругувори, бре, Мирчу войвода:
- Ой ле тизе, Бегу, Радул Бегу,
дека ми са ду три добри слуги?
Пругувори Бегу, Радул Бегу:
- Ут ка'и се с тебе поскараме,
ут ка тебе в зандана затворих,
тиа си се мене разсръдиа,
разсръдиа, ут мен убегнаа,
пубегнаа вов далечна земя.
Се и слушам покрай Църно море,
вов унаа града Белолета,
у унойгу кралю Белолецки.
Пругувори, бре, Мирчу Войвода:
- Дай ми, брате, дивита, калема,
дай ми, брате, парче бела книга,
да си пиша книга, да си прата
на моите ду три дебри слуги,
и ду оне кралю Белолецки.
Пудаде му Бегу, Радул Бегу,
пудаде му диЕита, калема,
пудаде му парче бела книга,
та си писа и книга си прати.
Прати си я в града Белолета
ду негови, ду три добри слуги
и ду оне кралю Белолецки.
Прати си я с пиле соколово,
и на пиле из уста нараче:
"Ага идеш на кралюви двори,
да си дадеш книга вов рацете
на унойгу Радул Славослова."
Литна пиле ут Бегуви двори,
та утиде в града Белолета,
у унойгу кралю Белолецки.
Насред двори пиле си преписка,
излезал е Гюро пияница;
пиле пищи, книга си не дава.
Излезал е Гръчека Манола;
пиле пищи, книга си не дава.
Излезал е Радул Славослова;
пиле етапи на десно му раму,
с крила трепна, книга си изпусти.
Зе си книга Радул Славослова,
та я разви на десно колено,
книга гледа, дребни съзи рони,
съзи рони, на другаре дума:
- Ду нази е книга допаднала
и ду оне кралю Белолецки;
допаднала ут Мирчу Войвода.
И вов книга си е написало:
"Фного здраве ду три мои слуги,
ето ду вас книга си допращам,
де сте, да сте, куд мене дойдете!
Фного здраве кралю Белолецки.
стига нему измет що чинихте,
нека кралю изим да ви даде."
Дадоа книга кралю Белолецки.
що да рече кралю Белолецки:
- Просто да ви е ду три добри слуги,
изим даам да си утидете.
А що беа ду три добри слуги,
остегнаа свои бръзи коне,
остегнаа коне, оседлаа.
Па си яйнаа свои бръзи коне,
та утдоа в града Букуреша,
та си флезоа у Бегуви двори.
Ка й виде Бегу, Радул Бегу,
ка й виде Томана невеста,
слезоа си, коне им пуфанаа.
пуканиа'й горе на диване,
на диване, куд Мирчу Войвода.
Ка и виде, бре, Мирчу Войвода,
ка и виде и съзи порони.
Пругувори, бре, Мирчу Войвода:
- Добре душли, мои добри слуги,
къде ми сте девет годин време?
Кому си сте, бре, слуга служили?
Прудумаа ду три добри слуги:
- Ой ле тизе, наши господару,
господару, бре, Мирчу Войвода.
Утка тебе брат ти те затвори,
ние си се нему разсръдихме,
та ут негу ние си бегахме;
бегахме си в града Белолета,
у унойгу кралю Белолецки,
нему си сме, бре, слуга служили.
Пругувори, бре, Мирчу Войвода:
- Ой ле тизе, Бегу, Радул Бегу,
я погледни ка са уголели!
Извадете ду три ката дреше,
да пременим ду три добри слуги,
да пременим слуги, да наредим,
да прилегаа за нашите двори!
Утиде си Томана невеста,
та извади ду три ката дреше,
та премениа ду три добри слуги,
премениа слуги, наредиа,
та седнаа на златна трапеза,
та си ядоа и си вино пиа,
вино пиа и се веселиа.
Туга рече, бре, Мирчу Войвода:
- Ой ле вие, ду три добри слуги,
ке ве прата с Бегу, Радул Бегу
ке ве прата вов Нега Терново,
куд унойгу кралю Шишманино.
Слушайте ме ду три добри слуги:
га идете вов Нега Терново,
куд унойгу кралю Шишманино,
вардете се да ве не излаже,
ке ви даваа вино да пиете,
ке се мачаа вазе да опияа,
да погубаа Бегу, Радул Бегу;
ама вие с мера да пиете,
повекето на Гюро давайте!
Обърна се, бре, Мирчу Войвода,
обърна се, на Томана рече:
- Ой ле тизе, Томано невесто,
приготви си за кум що требува,
що требува дете да се кръсти.
А па тизе, Бегу, Радул Бегу,
сседлай коне и уружай.
Щоту беше Томана невеста,
приготви си за кум що требува,
що требува дете да се кръсти.
А що беше Бегу, Радул Бегу,
сседла си коне, оружа се
и си узе сабя боздугана.
Та си такна Бегу, Радул Бегу,
та си такна ках Нега Терново,
ках унойгу кралю Шишманино
и сус негу ду три добри слуги.
Изпрати'и, бре, Мирчу Войвода
и сус него Тсмана невеста.
Утидоа на бели Дунава.
Не си трасаа ни скеле, ни гемии:
бутнаа коне преко бели Дунав,
пливаа коне ву вода ду седла,
изпливаа през бели Дунава,
та излезоа в Ореовцко поле;
преминаа Ореовцко поле,
утидоа вов Терновцко поле,
утидоа вов Нега Терново
у унойгу кралю Шишманино.
На порти' и изметчии посрещаа,
пссрещаа, коне пуфанаа,
а юнаци от коне слезоа,
та се качиа горе на диване.
Прувикна се кралю Шишманино
сус оружие фнетре да не влазаа.
Прудумаа Шишманови запчии:
- Ой ле тизе, Бегу, Радул Бегу,
кой си влезе куд кралю Шишманино,
адет има оружие да остай.
Послуша й Бегу, Радул Бегу,
и сус негу Гюро пияница,
и сус него Радул Славослова,
та си остиа ванка оружието.
А що беше Гръчека Манола,
той си ванка оружие не остави:
- Мене ме е макя ми проклела,
без оружие ниде да не ода;
и ага съм на златна трапеза,
и на трапеза сус оружие да сам.
Нека влезаа моите дружина,
я ке седе ванка на чердаци,
на чердаци дружина ке чекам!
Пругувори Бегу, Радул Бегу:
- Ой ле тизе, кралю Шишманино,
без Гръчека и я некю влеза.
Виде кралю нема що да праи,
па си пусти Гръчека Манола,
та си влезоа в шарена вудая,
куд унойгу кралю Шишманино.
Напред седна Бегу, Радул Бегу
и ду него Радул Славослова,
и ду него Гюро пияница,
и ду негу Гръчека Манола;
седнаа си на златна трапеза,
па си яда сладки, благи манджи
и си пия това ройно вино.
Ядаа, пияа и се веселаа,
не'й канаа дете да им кръстаа.
Па се чуди Бегу, Радул Бегу,
какво мисли кралю Шишманино;
вино даваа с вино да й опиаа,
дете нема, дете да им кръстаа.
Е ле си е Гюро пияница,
туку пие и се не опива.
Пругувори кралю Шишманино,
пругувори гръцки-арбанашки,
пругувори на своя пръва люба:
- Видиш, любо, ке си вино пияа,
вино пияа, па се не опиваа;
иди, любо, вов дибоки зимник,
та наточи вино и ракиа,
та убръкай вино сус ракиа
и си тури билки биндерлии,
дано си се туга опиаа,
да се опиаа, любо, да си заспаа,
да си заспаа, любо, да й връжем,
да й връжем, любо, да й затворим,
да й затворим у тевна зандана.
Утиде си люба Шишманица,
утиде си у дибоки зимник
да си точи вино и ракиа.
А що беше Радул Славослова,
той си разбра гръцки-арбанашки.
Пругувори Радул Славослова:
- Чуеш ле си, Бегу, Радул Бегу,
що ни крои кралю Шишманино?
Иска назе да си не упие,
да не упие и да не извръзе,
да не извръзе, та да не затвори.
Туга рече Бегу, Радул Бегу:
- Ой ле тизе, кралю Шишманино,
къде ти е дете да ти кръстим?
Утгувори кралю Шишманино:
- Почекайте, Бегу, Радул Бегу,
да изпием още еден цибур,
още еден цибур ройно вино,
па туга кю дете да изваде,
да изваде, дете да кръстите.
Още това кралю не издума,
прувикна се Бегу, Радул Бегу,
прувикна се влашки-каравлашки:
- Ой ле тизе, Гръчека Манола,
извади си твоа остра сабя,
та отсечи кралю Шишмалино,
отсечи му раци ду лактите,
отсечи му нозе ду колена!
Извади си Гръчека Манола,
извади си сабя колаклиа,
та отсече кралю Шишманино:
отсече му раце ду лактите,
отсече му нозе ду колена,
та гу устй кату кютук дръво.
Па си стана Бегу, Радул Бегу
и сус негу ду три добри слуги,
та излезоа ванка на чердаци.
Таман слазаа ут високи диван,
насреща им Шишманица млада,
в десна рака с еден цибур вино.
Пругувори Шишманица млада:
- Къде к'иете, наши добри госте?
Я си носе вино за пиене,
да си пием, да се веселиме!
Пругувори Бегу, Радул Бегу:
- Стига, стига, Шишманице млада,
Пихме, пихме и се веселихме,
време дойде ние да си идем.-
Па изведоа свои бръзи коне,
та си яйнаа свои бръзи коне
и си такнаа ках бели Дунава.
А кралица в удая си влезе,
та си виде кралю Шишманино,
ке ке му са раце отсечени,
отсечени раце ду лактите;
ке ке му са нозе отсечени,
отсечени нозе ду колена;
кату кютук кралю е устаен.
Па излезе ванка на чердаци,
та си се тя, бре, вишом прувикна:
- Ой ле вие, терновци юнаци,
чуйте мене, що кю да ви кажа:
куга дойде Бегу, Радул Бегу
и сус него ду три дебри слуги,
та погубиа кралю Шишманино,
па си бегаа ках бели Дунава.
Сбирайте се, та й подгонете,
подгонете, та й достигнете,
достигнете, та й погубете.
Ссбраа се терновци юнаци,
себраа се три иляди души,
та подгениа Бегу, Радул Бегу
и сус негу ду три дебри слуги;
та й стигнаа накрай бели Дунав.
Пругувори Радул Славослова:
- Ой ле тизе, Бегу, Радул Бегу,
повърйи се, войска да повърнеш,
да видиме какво сръце носиш.
Повърна се Бегу, Радул Бегу,
повърна се, сабя си извади:
еднаж мана, сабя му се строши.
Пругувори Радул Славослова:
- Повърни се, Гръчека Манола,
та покажи ка се вескя губи.
Повърна се Гръчека Манола:
извади си сабя колаклиа,
та погуби три иляди воскя.
Па си вика Гръчека Манола:
- Ой ле тизе, Бегу, Радул Бегу,
тоа не ти е, бре, Мирчу Войвода,
да си Мирчу в зандана затвориш!
Па си бутнаа свои бръзи коне,
та препливаа тай бели Дунава,
та си утдоа в града Букуреша,
та си влезоа у Бегуви двори.
Пустия коне сами да се шетаа,
та се качиа куд Мирчу Войвода.
Па й Мирчу пита, разпитува:
- Н'истина ле дете си кръстна,
дете кръстна кралю Шишманино?
Утгувори Радул Славослова:
- Ой ле тизе, наши господару,
не не е викал кралю Шишманино,
не не е викал дете да му кръстим;
току мъчи назе да упие,
да упие, назе да извръзе,
да извръзе, назе да затвори.
Я извадих своя остра сабя,
та м' отсекох раце ду лактите
и м' отсекох нозе ду колена,
та го устйх кату кютук дръво.
Па станахме, назад се върнахме;
ага бехме накрай бели Дунав,
стигнаа ни терновци юнаци,
стигнаа ни три иляди души,
та си искаа назе да погубаа.
Повърна се Бегу, Радул Бегу,
повърна се воскя да повръне;
еднаж мана, сабя му се строши.
Па извадих моа остра сабя,
та погубих три иляди воскя.
Па бутнахме свои бръзи коне,
препливахме таи бели Дунава,
та дойдохме в града Букуреша,
теслим Бегу на тебе чиниме.
Туга рече, бре, Мирчу Войвода:
- Ой, Тсмано, бре млада невесто,
я си тури, бре, златна трапеза,
да си пием, да се веселиме,
ке ке мене време наближава,
наближава с вас да се разделе!
Послуша гу Томана невеста,
та си сложи, бре, златна трапеза:
ядоа, пия и се веселиа.
Туга рече, бре, Мирчу Войвода:
- Ой ле тизе, Бегу, Радул Бегу;
просто да ти е текьово имане,
просто да ти е ниве и ливаде,
просто да ти е сто дулума лозе,
просто да ти е дванаесе иляди,
дванаесе иляди сиво стадо;
просто да ти е текьова ни коня,
що е коня, коня шестокрила;
просто да ти е текьова ни сабя,
що е сабя, сабя пузлатена;
просто да ти е два брата сокола,
просто да ти е ръти и загари,
просто да ти е села и чифлици,
просто да ти е до три добри слуги!
Най-много, Бегу, ти се моля,
да си чуваш до три добри слуги,
за да ти се за неволя найдаа!
Па си дума, бре, Мирчу Войвода:
- Ой ле тизе, Бегу, Радул Бегу,
ой ле и ти, Томана невесто,
ой ле и вие, ду три добри слуги,
елате ми рака цалувайте!
Утиде си Бегу, Радул Бегу,
утиде си Томана невеста,
утидоа до три добри слуги,
та на Мирчу рака цалуваа.
Туга си се, бре, Мирчу Войвода,
туга си се сус душа раздели.

 


Разложко (СбНУ 5, с. 77).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961
.