102. ЗУЛУМИТЕ НА КАРА ВЕЗИЯ

Том ІІІ: Исторически песни

В Тяркуву сватба станалу -
бяла Станула земали,
на църква я утведаа,
венчилу да я венчават.
Пряменена, нагудена,
със невестилна прямена,
на църква ги отведаа.
Кайну попуве пеяа,
граматици утпяваа,
де мина Кара Везия,
Кара Везия канлия:
ав църквата увлязуа,
църквите са уградили
тея Станулу ватива,
и нейнът милин калтата.
тея ги навън извадива,
Станула сама устана,
ас малкуту си деверче.
Кара Везия канлия,
тея Станулу вързаа
и нейнът милин калтата.
Та че Станула пуеа,
на конету я качиа,
Станула хим си молеше:
- Хайде приз майка да замнем
и майка ас нас да дойде!
Тея у Станулне учлили.
Станулина стара майчица,
за шия хи са заключи
и жално хи си наряда:
- Върни се, върни, Станулу,
намой, Станулу, да пудаш
ав турска вяра лошава!
Тугаф майка хи фатили,
за конету я вързали
и кунету прупуснали.
Тя се след конет влачеше,
бял и хи меса фъркаа,
ясни хи кърви течаа...
Ду попуви са стшнали,
там Станулу уставили,
ав попувите удаи;
там си Станула свалили,
булуту хи разбулили,
там си Станула сторили,
Станула бяла кадъна.
Станули майка думаше:
- Станулу моя дъщерю,
мър яла дъ те похлупе
пуд тяве каци гулями.
Та си Станула пудсурна,
та я майка хи захлупи
пуд тяве каци гулями.
Разбуди се Кара Везия
и на майка хи думаше:
- Каму я бяла Станула!
И майка хи са убили.
И запуведь е душлала,
да бяга Кара Везия.
Устана бяла Станула
пуд тяве каци гулями.
Каците са утлупили,
нашли са бяла Станула.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.