10. СОКОЛ И ЦАР КОСТАДИН

Том ІІІ: Исторически песни

Извива се сив-бел сокол
на цареви равни двори.
Никой сокол не съгледа,
съгледал го цар Костадин,
па на момци стговара:
- Мои момци-соколджии,
я земете ситни метли,
ситни метли босилкьови,
пометете равни двори,
постельете чиста чоа,
ни мерена, ни кроена!
Па турете стол позлатен
да си седне цар Костадин,
да помами сив-бел сокол!
Па го момци послушаа,
та везея ситни метли,
ситни метли босилкьови:
пометоха равни двори,
па послаха чиста чоа,
ни мерена, ни кроена,
па туриха стол позлатен,
та си седна цар Костадин,
та помами сив-бел сокол.
Цар си мами сив-бел сокол,
а он още излетуе,
излетуе, долетуе,
та му падна на колено,
на колено, на десното,
та си тръсна десно крило,
та изтърси бело книже,
бело книже, цръно слово.
Па го везе цар Костадин,
па разтвори бело книже,
бело книже, цръно слово;
па не може да прочети,
да прочети цръно слово;
па си кликна сви попове,
сви попове и дякове,
да си чета бело книже,
бело книже, цръно слово;
па го чета тъкмо три дни,
тъкмо три дни и три нощи;
па не могли да прочета,
да прочета бело книже,
бело книже, цръно слово.
Отговарат сви попове,
сви попове и дякове:
- Вала тебе, цар Костадин,
ете глава, ете сабля!
Не можейме да прочетим,
да прочетим цръно слово;
да си кликнеш Петър дяче,
Петър дяче, самоуче.
Па кликнаха Петър дяче,
Петър дяче, самоуче.
Он си везе бело книже,
бело книже, цръно слово,
па го чети, слъзи рони:
- Вала тебе, цар Костадин,
ете глава, ете сабля!
Царство ти е дотраяло,
та е турско настанало:
че надойдат връли турци,
връли турци-анадолци,
че разбият божи цръкви,
божи цръкви, манастире,
че оберат злато, сребро:
от среброто че изляат,
че изляат вити пушки.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.