456. ЛУДО МЛАДО БОГА ПОМОЛИЛО

Том ХІІІ: Народни песни

Леле, лудо-младо Бога помолило, Бога помолило:
- Дай ми, Боже, що си тебе молим -
да ме створиш тия ситън бисер,
да ме пръснеш по шарене чешме,
да ме беру моме и невесте,
да ме носу на белите гърла,
да ме носу вечер по седенкя,
да ги слушам що че да говору.
Що молило Бога, измолило,
та га створи тия ситън бисер,
та га пръсна по шарене чешме,
та га сбрале моме и невесте,
турили га на белите гърла,
однеле га вечер на седенкя.
Сички моми седенкя седнали,
а що беше Рада най-убава,
пущи жичка, на врата излезла.
Па говори Ради миле дружке:
- Леле, Раде, леле убавице,
защо, Раде, седенкя не седиш,
но си шеташ по равни дворове?
А Рада им дума проговара:
- Чуете ли мои другарици,
я си имах една млада война,
сека вечер при мене доожда,
чая вечер нема га да дойде;
дали се е болно поболело,
или га е макя не пущила,
или га е друга излъгала?
Ако се е болно поболело,
да Бог даде да се оздравее;
ако го е макя не пущила,
оно че си пай при мене дойде;
ако га е друга излъгала,
да Бог даде да се не чардоше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.