450. МАРИ, ТОДОРО, КАДЪН ХУБАВА

Том ХІІІ: Народни песни

Мари, Тодоро, кадън хубава, ле, кадън хубава.
Научила се кадън Тодора,
да си не иде деньем на вода,
сал току вечер, вечер па вечер,
вечер па вечер по месечина,
заран па заран по ладовина.
Аднъж си ойде, нищо не виде,
други пат ойде, нищо не сретна,
трети пат ойде, насреща ву са,
насреща ву са троица турци.
Еден замина и не продума,
други замина и не погледна,
треки замина, он си говори:
- Мари, Тодоро, кадън убава,
да ме напоиш из уста вода,
а сейменчето низ бели раце,
а врана коня низ ново ведро.
Тодора му се милно молеше:
- Не смеем, аго не смеем, таго,
че ме измамиш да ме изцалуваш.
А турчино се люто кънеше:
- Некю, Тодоро, тако ми бога -
мене е макя люто проклела
да не цаливам каурска мома.
Ако цаливам каурска мома,
що яам коня, конь да ми пукне,
що носим пушка, сама да пуца,
сама да пуца, да ме утепа,
що носим сабля, сама да маа,
сама да маа, да ме сосече.
Измамил я е, цаливал я е.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.