404. ТОДОР СЪБИРА, ТРЪГНУВА

Том ХІІІ: Народни песни

Тодор събира, тръгнува
на пуста скеля енняда.
Вълкана болна остави,
болна е на умиралка.
Тодор Вълкана думаше;
- Вълкано, пиле писано, (2)
писано, якодисано,
я на кирия ще пода
надолу къде скелята,
тебе те болна оставям,
болна, любе ле, неволна.
Когато болна ще паннеш,
ще паннеш, любе, да умреш,
по пилци хабер да пратиш,
но пилци и лястовици -
де да съм, любе, ще дойда,
ще дойда да се видиме,
на живот да се простиме.
И стана Тодор, та тръгна,
Вълкана вънка шеташе
на техни равни дворове,
пилци над нея хвъркаха.
Вълкана пилци думаше:
- Пилце ле, лестовице ле,
и по-големо гълъбче,
надолу ако ходите,
надолу къде скелята,
Тодора ако видите,
пилце ле, да му кажете,
де да е Тодор, да дойде,
да дойде, да се простиме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.