403. БОЛИ ЯНЕ БЕЛО ГЪРЛО

Том ХІІІ: Народни песни

Море, боли Яне, Яне ле, море,
боли Яне, море мома Я=
море, бело гърло, Яне ле, море,
бело гърло, море мома Я=
не е гърло като гърло,
туку си е люта рана,
люта рана, тъжна болест.
Никой Яне не верува -
ни макя му, ни баща му,
ни бракя му, ни сестри му.
Който Яне да верува,
я него го тука нема -
отишел е на София,
на София със кирия,
откарал е девет коня,
девет коня благо вино,
десетио баш ракия.
Прошета се из чаршия,
продаде си благо вино,
благо вино и ракия,
па улезна у меяна,
вино пие и се тенко,
и се тенко провикнува:
- Чуйте, старо, вижте, младо,
от мома съм китка земал,
по китката и момата -
да е далек, не е далек,
кащите ни зид ги дельи,
яворите ни плот ги дельи,
зглавето ни китка дельи.
Дори дума да издума,
на чаша му абер дойде,
де му Яне болно лежи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.