39. КАКВА МИ НИВА БОЙЛИЯ

Том ХІІІ: Народни песни

Каква ми нива бойлия,
какви са снопи легнали,
легнали, натъркаляли.
Не били снопи легнали,
най били хора изклани,
дето ги Пенка изклала,
Пенка, баш хайдуткинята,
баш хайдушката дъщеря.
Мама на Пенка думаше:
- Пенке ле, мило мамино,
кога ти доди сватбата,
сватбата и венчилото,
като та извадат да ръсиш,
не гледай горе в небето,
най-гледай долу в земята
да н'та хората познаят,
че си хайдушка дъщеря.
Дудето мама думала,
до тогаз Пенка слушала.
Като й дошла сватбата,
сватбата и венчилото,
кат я извадиха да ръси,
не гледа долу в земята,
най гледа горе гората
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
и ти, удице студена,
чакай ма, горо, чакай ма,
доде ми фърлят булото,
във тебе, горо, ще дода,
със моите отбор юнаци,
напред дружина да водя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.