358. СВИ СЕ ХОРО НА РАВНО ЗАГОРЕ

Том ХІІІ: Народни песни

Море, сви се оро на рамно Загорье,
на рамно Загорье,
свила го е Миля загоркиня,
Мила загоркиня.
Леко игра, земня се потриша,
земня се потриша,
кротко пейе, надалек се чуйе,
надалек се чуйе.
Дочул я е овчар от планина,
овчар от планина,
па на стадо потиом говори,
потиом говори:
- Пладнуй, стадо, на бела орньица,
на бела орньица,
я че идем дома на дворове,
дома на дворове,
че донесем трици за кърменье,
трици за кърменье.
Па не ойде дома на дворове,
дома на дворове,
на си ойде доле у селото,
доле у селото,
у селото, насред на орото,
насред на орото,
па се фана близо до танецо,
близо до танецо.
Препружи се през две, през три моми,
през две, през три моми,
та докачи Мильи росна китка,
Мильи росна китка.
Сапази га Мильината майкя,
Мильината майкя
и на овчар потиом говори,
потиом говори:
- Назад, назад, овчар от планина,
овчар от планина,
моя Миля още е маленка,
още е маленка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.