343. БИ ЩО БИ ЛЕТО ГОЛЕМО

Том ХІІІ: Народни песни

Би що би лето големо,
мина се, заесени се.
Паднала слана есена,
ослани гора зелена.
Сал е остало, остало
едно зелено яворче,
под него седат юнаци
до седемдесе и седем.
Па се спитвале, сдумвале:
- Къде ще да се денеме,
какво ще сторим, ще правим,
като шумата юлети?
Па са се наред гледале,
кому е тънка снагата
и му е руса косата,
и му са черни очите
и му сключени веждите,
на булка да го направат.
Прати Николчо два брата,
два брата, до два близнака.
Дигнале сватба голяма,
голяма сватба, без свои,
само със млади юнаци.
Из Търново са излеле,
та са в Никопол улеле
и са на гайдар думале:
- Надувай, гайдар, гайдата,
дигай байрактар, байрака
през пашините сараи,
та никой да ни не види,
че сме си млади юнаци.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.