296. ЗЪЛВА ЖАЛИ ЗА БУЛЯ

Том ХІІІ: Народни песни

Де се е чуло, видело
зълва за буля да жали.
Девет години жалила,
десета рано станала,
на задушната събота.
Омила са е, оплела,
в равна градина влезнала,
секакво цвеке набрала,
изкити китки мешани,
па на гробища отиде,
кадила и прекадила,
викнала, та заплакала:
- Буле ле, буле хубава,
буле ле, буле миличка,
я стани, буле, я стани,
ситно ме дребно оплети
седемдесе и седем шивета.
- Чувам та, чувам, калинке,
ала не можем да станем -
черна ме земя притиска,
бела ме плесен не пуска,
змия ми изпи очите
и във коса ми гнездо изви.
Ще те попитам, калинке,
правичко да ми обадиш -
ожени ли са бая ти,
зе ли си булче на сърце?
- Байко се, буле, ожени,
не му е булче на сърце,
не ходи твойто ходене,
не гледа твойто гледане,
не гледа твоите дечица,
твоите дечица близнета.
Хлебец им през плет подава,
водица през джам сипува.
- Проклет да е, калинке, бая ти,
тесна ми къща направи,
не мога да си прибера,
да си прибера децата,
на света да са не мъчат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.