260. ХАН ТАТАР

Том ХІІІ: Народни песни

Хан Татар хабер проводи -
да колят крави ялови,
да пекат пещи с хлябове,
че ще Хан Татар да доде
със двеста души татари,
със триста души манафци.
Хан Татар голям господар,
не ще си крави ялови,
не ще си пещи с хлябове,
най иска една момица,
въз него да си вечеря,
вечеря още нощува.
Чудом се чудят попове,
попове още кметове,
чудяха и се питаха:
- Кой ще си пусне чедото,
въз Хан Татар да вечеря,
вечеря, още нощува!
Че се попове сетиха,
да си повикат Тодорка,
Тодорка клето сираче.
Че си Тодорка викнаха,
в златна я руба обличат,
въз Хан я Татар завеждат.
Кат я Хан Татар съгледа,
златни ябълки режеше
и Тодорка замеряше.
Бюлбюля пее в кафеза,
ни един не му отбира,
сал Хан Татар му разбира,
той на Тодорка думаше:
- Как си кайдиса мама ти,
да си те пусне въз мене?
Тодорка тихо говори:
- Ази съм клето сираче,
аз нямам нийде никого,
ни баща, нито майчица,
ни братец, нито сестрица.
Сал един братец аз имах...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.