144. ДИМИТЪР КАРА ГЕМИЯ

Том ХІІІ: Народни песни

Димитър кара гимия,
гимия пълна с ракия,
че си гимия запряла
сред море на мрамор камък.
Димитър навън излезе,
погледна долу, нагоре,
не видя нийде никого,
само месеца отгоре.
Димитър дума месечко:
- Месечко ясногреичко,
тъй като ясно изгряваш
и като грееш високо,
и като гледаш широко,
огряваш ли град Габрово,
и покрай града селата,
огряваш ли село Такоя?
Кладът ли моми седенки,
седат ли любе до любе,
седат ли, седенкуват ли,
до бяла Рада кой сяда?
Месечко дума Димитре:
- Димитре луда гидийо,
и аз Габрово огрявам
и край Габрово селата,
огрявам село Такоя.
Там кладат моми седенки,
там седат любе до любе,
до бяла Рада няма кой.
Димитър се ясно провикна:
- Дано се море пресуши
и аз в Такоя да ида,
до бяла Рада да седна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.