115. ВАСИЛ ДИМИТРУ ДУМАШЕ

Том ХІІІ: Народни песни

Васил Димитру думаше:
- Войводо, Хаджи Димитре,
като са есен задава,
задава, заесенява,
где щеме да зимуваме,
къко момчета ще кажем,
ще кажем да са разидат?
Димитър дума Василу:
- Не бой са и не грижи са,
на момчетата ще кажем -
който е ерген несгоден,
да иде да са посгоди;
който е веке пък сгоден,
да иде да са ожени;
кой го е юнак оженен,
при жената си да иде;
кой има стара майчица,
да иде прошка да зъмне (2)
и да й ръка цалуне.
Пък ний на Градец ще идем,
аз имам леля на Градец,
леля ми, бащина сестра -
тя има изби дълбоки, (2)
в избите долни одаи -
там шеме да зимуваме,
леля ще да ни изкрие.
Като са пролет зададе,
тогаз в Балкана ще идем,
момчета ще си съберем.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2007
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Българско народно творчество в тринадесет тома. Т. ХІІІ. Народни песни с мелодии. Съст. Р. Кацарова, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин. София, 1965.