Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

88. МАРКО СЕ НАДБЯГВА С ЦЪРНИ АРАПИ

Том І: Юнашки песни

Облага се Марко сос арапи
да си иде Марко накрай земя,
да со слънце оттува да пойде,
и со слънце тамока да ойде.
Ако дойда църните арапи,
на Маркоте двори че поплена,
на Маркоте любне че залюба;
ако дойде Марко вреден юнак,
на арапи двори че заплени,
на арапи любне да залюби.
Рано рани Марко вреден юнак,
рано рани ранобуда коня,
назоба го зоба, зоб ченица,
напои го ройно вино, вода,
оседла го Марко, възседна го,
па си легна един час да преспи.
Проговори Марково пръвно любне:
- Стани, стани, Марко вреден юнак,
ойдоа си църните арапи,
ойдоа си, Марко, накрай земя;
тизе, Марко, още дома седиш!
Тогай рипна Марко вреден юнак,
па се метна на вранаго коня,
виум ветар по равни друмове -
дури нога у зенгиа тури,
Марко ойде, море, настред земя;
дури тури Марко и оная,
Марко ойде, море, накрай земя,
та си слезна от добраго коня,
па си легна един час да преспи
и Маркоте коня да почини,
кога рипна Марко вреден юнак,
що да види Марко, що да чуе?
Слънце си е на заода ошло,
Марко юнак оща накрай земя!
Он извади сабля над сглабове,
ту на себе маа, ту на коня.
А конь си му потио говори:
- Бре стой, Марко, да мой чорбаджио,
не вади си сабля над сглабове,
ни на мене маай, ни на тебе,
ни на тебе, Марко, ни на мене!
Я ми стегни до девет коланье,
та се метни, Марко, на менека,
та ми пущи крила потайница,
да со слънце дома ке одме!
Послуша го Марко вреден юнак,
та му пущи крила потайница
и му стегна до девет коланье,
па се метна на вранаго коня -
виум ветар по равни друмове;
туку ида мъгли и прахове,
а нищо се от юнак не види.
Надошли са църните арапи,
надошли са двори да му плена,
надошли са любне да. му люба.
Проговори Марковото любне:
- Бре постойте ви, църни арапи,
бре постойте, мори, почекайте,
бре нека ясно слънце зайде;
тогай Марко двори попленете
и менека любне за любете!
Измами ги Марковото любне,
измами ги, проклети да ми са.
Постояа църните арапи,
постояа', море, почекаа,
да достигне Марко вреден юнак.
Изкачи се Марковото любне,
изкачи се на високи чардак,
па разгледа нагоре, надоле,
та разгледа любне докрай земя,
нищо и никъде любне не си виде.
Туку иде, море, настред земя,
туку иде мъгли и прахове,
а нищо се от юнак не види;
само се е любне подумало:
"Да това е Марко вреден юнак,
да това е, но не че да достигне,
доде, море, ясно слънце зайде!"
Туку това любне издумала,
доде любне от чардак да слезне,
и Марко се у двор допрепуща.
Фанаа се бой да се бия,
фанаа се со църни арапи.
Проговори Марковото любне:
- Да стой, Марко, първни любовниче,
ти си, Марко, море, фногу вреден юнак,
затова си, Марко, фногу вреден!
Махнаа се църните арапи.

 


Ярлово, Самоковско (Шапкарев. т. I, ч. III, с. 298).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2005

Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. София, 1961.