Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

82. МАРКО КРАЛЕВИЧ И КРЪСТАТО ОРЛЕНЦЕ

Том І: Юнашки песни

Запали се Янина планина,
изгорела горица зелена,
изгорела гора габерова,
се са пилци низ гора бегали;
и изгоре той големо дърво,
у дървото той големо гньездо,
у гньездото кърстато орленце,
имало йе ситни дробни пилци,
та не стело пилци да остави;
изгорело той големо гньездо,
изгорели ситни-дробни пилци,
изгорело кърстато орленце,
изгорели нодзе до колена,
изгорели крила до рамена;
паднало йе кърстато орленце,
паднало йе низ големо дърво,
паднало йе низ големо гньездо,
паднало йе на пуста поляна,
на поляна до равни друмове.
Па си пошли седемдесе души,
седемдесе се млади юнаци,
да си мира земя покрайнина;
па ойдоа, земя умириа.
Върнаа се седемдесе души,
седемдесе се млади юнаци,
па минаа през гора зелена,
а орленце на друмове лежи.
Секи мина, секи го подритна.
Най-отзад йе Марко добър юнак,
он си мина, он го не замина,
нел се сведе от добрата коня,
та си везе кърстато орленце,
та го тури коню на теркиа,
па си ойде на свои дворове,
па остави кърстато орленце,
остави го у ладни одаи,
у одаи, у благи ябуки.
Па на майкя потио говори:
- Леле, мале, леле, мила мале,
прави, мале, той благи мехлеме,
да лекуваш кърстато орленце,
да лекуваш, да го излекуваш,
ега може да го излекуваш.
Лекува го Марку стара майкя,
лекува го, излекува го,
излекува кърстато орленце.
Па го везе Марко добър юнак,
изнесе го на високи чардак,
па го пущи от ладна пенджера,
та си литна кърстато орленце,
залете си у гори зелени.
Па си Марко кираджиа стана,
та си Марко по друмове оди.
Па Маркоте неволя ванало,
поболи се Марко добър юнак,
па си ойде у гора зелена,
пущи Шарко на дебело травье,
Марко легна под дебела сенкя,
па си лежа три месеци дена.
Боздиса се Марковата мърша,
боздиса се, Марко, усмърде се,
па не може Марко да си стане,
лежи Марко, от место не стае.
Набраа се църни орлетини,
набрали се сурия орлове
да си пия Марку църни кърви,
да си вада Марковите очи.
Кога виде кърстато орленце,
кога виде изпод ясно небо,
пущило се изпод ясно небо,
та си падна на църната земя,
та разгони сурия орлове.
Разгони ги кърстато орленце,
па се вие над Марка юнака,
крила пери, та му сенкя прави,
у клюница водица доноси,
та си пои Маркоте юнака.
А Марко му потио отговара:
- Фала тебе, църно орлетино,
що се виеш тизе нади мене?
Дал се виеш кърви да ми пиеш,
ил се виеш душа да ми вадиш?
А орле си на Марко говори:
- Фала тебе, Марко побратиме,
бре стой, Марко, той дума не думай.
Ни се вием кърви да ти пием,
ни се вием очи да ти вадим,
ни се вием дума да ти вадим.
Млого има измет да ти правим,
ти си мене млада побратима.
Да знаеш ли, Марко, ил не знаеш,
ка изгоре Янина планина,
ка изгоре той големо дървье,
а се пилци низ гора бегаа,
а я имах ситни-дробни пилци,
та не можех пилци да оставим,
та изгоре той големо гньездо,
изгореа ситни-дробни пилци,
изгореа нодзе до колена,
изгореа крила до рамена.
Па минахте седемдесе души,
ка минахте през гори зелени,
секи мина, секи ме подритна,
а ти, Марко, най-отзаде беше,
ти си мина, ти ме не замина,
нел се сведе от добрата коня,
та ме везе, на коня ме качи,
та ме тури коню на теркиа,
занесе ме на твои дворове,
па на майкя тио отговараш:
"Леле, мале, леле, стара мале,
прави, мале, той благи мехлеме,
да лекуваш кърстато орленце,
да лекуваш, да го излекуваш."
Послуша те тебе стара майкя,
та си прави той благи мехлеме,
лекува ме и излекува ме.
Кога беше на ден на Петровден,
изнесе ме на високи чардак,
та ме пущи от ладна пенджера,
я долетех у гори зелени.
Фала тебе, Марко добър юнак,
млого има измет да ти правим,
ти си мене добро направило.

 


Суходол, Софийско (СбНУ 1, с. 53; =СбНУ 43, с. 77).

Стихът: "и имало той големо дърво" зачеркнат - излишно повторение (бел. съст., И.Б.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2005

Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. София, 1961.