Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

79. СРЪБСКИ КРАЛ СТЕФАН И МИЛОШ ЧОБАНИН

Том І: Юнашки песни

Шетба шета сръбски крал Стеванин,
шетба шета, та прилика тражи -
нигде нема прилика да найде.
Кога ойде у Латинска земя,
у Латинска, у Легена града,
у Легена, у крал Михаила,
тамо найде гиздава девойкя,
тамо найде Роксандра девойкя,
тамо найде за себе прилика.
Па си прати Тодора везира
да си види Роксандра девойкя
дали може царица да бъде -
на сва земя господжа да бъде,
господнева господжа да бъде:
- Да я видиш, да я пърстенюваш,
да я видиш каква е у лице,
да я видиш, да я запознаеш
да не сме си нещо на измама.
И за сватба сговор да сговориш,
да кога че Роксандра да дада,
коя доба, у коя година
и колко че сватове да сакат.
Сговорил е Тодора везира.
Проговори краля Михаила:
- Фала тебе, Тодоре везире.
сбери свати, колко ти е драго,
и си дойди, кога ти си сакаш.
Кралю има до две мили сестри,
по-старата на сватба не кани -
она има до два мили сина,
до два сина - Вука Вукашина
и па други Петре Петрушина,
да не окаш от Вучи Търново,
да не каниш Вука Вукашина,
да не каниш Петра Петрушина,
до два брата, до два войневича,
войневича, двама сестричина.
Ти них немой на сватба да каниш,
че са они млого кавгаджии,
че са они млого далгаджии,
на вино са млого пияджии,
на ракия млого бекриджии,
та че дойда, кавга че направа,
кой че после кавга да оправи?
Па си ойде Тодора везира.
Питува го краля Стеванина:
- Фала тебе, Тодоре везире,
виде ли си Роксандра девойкя,
виде ли я, пърстенюва ли я,
виде ли я каква е у лице
и за сватба сговор сговори ли?
И колко ти, бре, сватове сака
и кога че за мома д`йидеме?
Отговара Тодора везира:
- Фала тебе, кралю Стеванине,
какво дума краля Михаила,
бери свати, колико си сакаш,
иди, каже, ти кога си сакаш;
и си видох Роксандра девойкя,
изведоа Роксандра по мрако,
бой ю видох, лице ю не видох;
и да не каниш по-старата сестра -
она има двамина синове;
да не каниш Вука Вукашина,
да не каниш Петре Петрушина,
че са били млого кавгаджии
и са били млого далгаджии,
и са били млого бекриджии.
Разсърди се краля Стеванина:
- Бог да бие моите сестренци,
и там ли са, каже, бре, разбрали?
От них нече мома да си найдем.
Па си сабра китени сватове,
сабра свати дванаесе иляд.
Не кани си нему мила сестра,
не кани си Вука Вукашина,
не кани си Петре Петрушина.
Па пойдоа у Роксандра д'ийда.
Минали са през Бучи Търново.
Па си дума нему мила сестра:
- Фала тебе, Вуко Вукашине,
фала тебе, Петре Петрушине,
я идете, двамина синове,
ред гледайте китени сватове
дали има некой от роднина
да си иде с уйкя от роднина;
отдека е девойкя утъкмил,
оттам нема глава да изнесе,
а то не ли мома да доведе.
Послушаа до два мили брата,
отидоа на равни друмове,
ред гледаа китени сватове,
с уйкя нема никой от роднина.
Па отишли, та майце казуват:
- Леле, мале, леле, мила мале,
се гледахме редом по сватове,
уйкя ни е на измама паднал,
с уйкя нема никой от роднина.
Па си дума Вука Вукашина,
па си дума Петър Петрушина:
- Леле, мале, леле, мила мале,
та кой си е по юнак от назе
да си иди уйки със сватове,
да се уйки за неволя найде?
Отговара нихна стара майкя:
- Фала тебе, Вуко Вукашине,
фала тебе, Петре Петрушине,
да идете у Яшар планина,
тамо си е Милош чобанина,
оно си е по юнак от вазе;
кога беше мънънко детенце,
та сисаше оно на менека,
низ пети ми жилите вадеше;
ка порасна големо детенце,
па го пратим на църно оранье,
па легнало под големо дърво,
рано раним, та му ручок носим,
оно лежи под големо дърво;
душа търгне, дървото се сведе,
душа дъхне, дървото се изправи.
Оно си е по юнак от вазе.
Оно д'ийде уйки у сватове
да него си, бре, никой не знае,
ни го знае, ни го па познава,
ни па си го уйкя му познава.
Скоро-бърже писмо подписаа,
пратиа го по сиво соколе,
пратиа го у Яшар планина:
"Да си дойде Милош чобанина,
стара ни е майкя на умора."
Ка отлете сиво соколенце,
отлетело у Яшар планина,
притрептало с тия леки крила,
изпушило това ситно писмо.
Везе Милош писмо да си чети,
писмо чети, градом сълзи рони.
Гледаа го негова дружина,
та па си му тио говореа:
- Фала тебе, Милош чорбаджио,
абере са млого доодили,
писма са ти млого доодили,
ти не си се младо заплакало;
а сега ти книга достигнала,
а ти плачеш, градом сълзи рониш!
Отговара Милош чорбаджиа:
- Фала вие бре, мои дружина,
скоро-бърже коня постегнете,
стегнете ми коня Звездошана,
че си идем на свои дворове -
стара ми е майкя на умора.
Скоро-бърже, по-скоро стегнаа,
постегнаа коня Звездошана.
Ка го яхна Милош чобанина,
на соколе потио говори:
- Скоро-бърже, сиво соколенце,
кой че варни на мои дворове.
Сокол литна изпод ясно небо,
Милош пуща коня Звездошана,
пущил го е по равни друмове.
Ка припусна коня Звездошана,
от калове огън изфърчеше,
прелита му през бели рамена,
три саати соколе претече,
та си ойде на свои дворове.
Ка си ойде на свои дворове,
излезнала нему стара майкя.
Ка я виде Милош чобанина,
смилило се Милош чобанину,
де е жива нему стара майкя.
Оно се е надзад повърнало,
заигра си коня Звездошана,
заигра го по широко полье,
се е полье оранье направил.
Па се върна у свои дворове,
па на брайкя потио говори:
- Фала тебе, Вуко Вукашине,
фала тебе, Петре Петрушине,
оти така писмо да пишете,
оти стара майкя да кобите,
защо ми е майкя на умора?
Оти мене право не кажете?
Я че идем уйки на сватове,
да се уйки за неволя найдем.
Премени се Милош чсбаиииа,
облекъл е той тънки кошули,
връз кошули свилени елеци,
по елеци докье саканево,
на по докье гуня габерина.
Па си тури капа кубелия,
па облече кожух мечетина.
Сторило се голема тебдила,
та не може брат да го познае,
а то не ли крал да го познае.
Па на брайкя потио говори:
- Фала вамо, до два мили брайкя,
справете ми коня Звездошана!
Отговара нихна стара майкя:
- Не справяйте коня Звездошана,
да не си е коня поуздана,
нел стегнете коня Калушата,
да оно е коня поуздана,
да оно е у бой улазило.
Постегнаа коня Калушата,
па си яхна коня Калушата,
па си стигна китени сватове,
па си иде у китени сватове.
Гледаа го китени сватове,
па думая китени сватове:
- Каков юнак, каква коня яа!
Па разигра коня Калушата,
разигра го Милош чобанина,
се друмове оранье направи,
сите са му коня арексали.
Па думая китени сватове:
- Фала тебе, църни бугарино,
да ни дадеш коня па размена.
Ако нечеш коня да ни дадеш,
на зор коня че тебе да земеме.
Проговори Милош чобанина:
- Фала вамо, китени сватове,
на зор цару царство че земете,
мене нече коня да отнете -
Настанаа у тесни клисури,
останаа тримина момчета -
едното е Милош Никополче,
а другото Янко Етрополче
и трекьото момче Истополче.
Останаа у тесни клисури,
пресретнаа Милош чобанина.
Залете се момче Етрополче
да си фане Милош чобанина;
а он махна с гъста шестоперца,
та удари момче Етрополче;
три пъти се момче преметнало.
Отговара Милош чобанина:
- Дръж се море, момче Етрополче,
роди ти се дуня колко тебе!
Залете се момче Никополче
да си фане Милош чобанина;
Милош махна с гъста шестоперца,
та удари момче Никополче;
три пъти се момче преметнало.
Па му дума Милош чобанина:
- Дръж се, дръж се, момче Никополче,
роди ти се, бре, грозд колко тебе!
Залете се момче Истополче
да си фане Милош чобанина;
Милош махна с гъста шестоперда,
та удари момче Истополче;
три пъти се момче преметнало.
Па му дума Милош чобанина:
- Роди ти се слива колко тебе!
Погуби си тримина момчета,
па си стигна китени сватове.
Разигра си коня Калушата,
та си сабра китени сватове,
та ги съви като сиви сокол,
сиви сокол - сиви йеребици.
Сви сватове у друми накара,
та играе коня по друмове.
Па му дума сърбски крал Стеванин:
- Фала тебе, църна бугарино,
да ми дадеш коня на размена,
че ти дадем илядо дукати!
Проговори Милош чобанина:
- Я не знаем пари що е това,
а то не ли дукати да зимам.
Питуе го сръбски крал Стеванин:
- Отдека си, църна бугарино,
отдека си, дека че да идеш?
Отговара Милош чобанина:
- Фала тебе, кралю Стеванине,
нели питаш, право че ти кажем.
Седело съм земя Карам Влашка,
Рабдул бега земя Карам Влашка,
с'а ми плати, сега че си идем,
и ме дари тая добра коня.
Наред одим, та си лебо тражим.
Ред комати леба биролога
и ред чаша вино руменога,
дека найдем, тамо че се цаним.
Отидоа у Легена града,
па ойдоа на момини двори,
излезнал е краля Михаила,
проговори краля Михаила:
- Фала тебе, кралю Стеванине,
ние има облог да праиме -
кой се може юнак да се найме
да изпие девет бъчви вино,
он че земе Роксандра девойкя.
Ако нема никой да изпие,
вие нема живи да одите,
а то не ли мома да водите.
Пущил си е краля Стеванина,
пущил си е тримина телале,
та питуе редом по сватове;
кой се може юнак да се найме
да изпие девет бъчви вино,
он че земе Роксандра девойкя.
Ако нема никой да изпие,
вие нема живи да одите,
а то не ли мома да водите.
Милош ойде у полье широко
на меана на шегобитница,
па си сака вино да си пие.
Меанджиа тихо отговара:
- Фала тебе, църна бугарино,
за тебека, бре, и чаша нема,
а то не ли вино да ти дадем.
Милош махна шляпом през образо,
та удари млади меанджиа,
сви му зъби у гърло накара.
Меанджиа потио говори:
- Фала тебе, църна бугарино,
немой мене тизе да погубиш,
ете вино, ете ти ракия,
пий си вино, колико си сакаш.
Па зареди редом по коньове,
та напълни конска зобилница,
по-болье си Калуш назобило.
Ка окнаа Милош чобанина:
- Фала тебе, църна бугарино,
мож ли тизе облог да завършиш,
да изпиеш девет бъчви вино,
да си земеш Роксандра девойкя?
Ако не мож тизе да. изпиеш,
ние нема живи да одиме,
а то не ли мома да водиме.
Проговори Милош чобанина:
- Я съм овчар у Яшар планина,
та си пасем девет иляд сагмал,
яловина ни край, ни брой има;
па ги свъртим у тесни клисури,
та измълзем девет иляд сагмал,
та намълзем това бело млеко,
та изпием това бело млеко,
та па нема мустак да натопим,
а то не ли гърло да напоим;
да докарат още девет бъчви,
па тогая юначки че пием.
Па изпил е девет бъчви вино.
Па си дума краля Михаила:
- Фала тебе, кралю Стеванине,
още има облог да правиме -
кой се може юнак да се найме
да прерипне девет кола търнье,
он че земе Роксандра девойкя.
Па пущиа тримина телале,
та си лича редом по сватове:
- Кой се може юнак да се найме
да прерипне девет кола търнье?
Никой нема юнак да се найде
да прерипне девет кола търнье.
Ка питаа Милош чобанина,
отговара Милош чобанина:
- Бог те било, кралю Михаиле,
и това ли облог че да правиш?
Я съм овчар у Яшар планина,
па си рипам от дела на дела.
та си сбирам девет иляд сагмал,
яловина ни край, ни брой има,
та това ли търнье да не рипнем?
Прерипнал е девет кола търнье.
Бог да бие краля Михаила,
прикарал е три коньи витези,
на коньите до три остри сабли,
кой си може коньи да прерипне,
он че земе Роксандра девойкя.
- Ако нема никой да прерипне,
вие нема живи да одите,
а то не ли мома да водите.
Проговори Милош чобанина:
- Бог те било, кралю Михаиле,
това ли че облог да си правиш?
Докарайте още до три коньи,
па тогая юначки да рипнем, -
Па прерипна три коньи витези,
па си зема три коньи витези.
Закара ги на ладна меана.
Па си дума краля Михаила:
- Фала тебе, сърбски крал Стеване,
още има облог да правиме -
кой се може юнак да се найме
да си върли от три саат место,
да си сгоди на висока кула,
да си сгоди тоя златен пърстен,
да си върли със златна ябалка?
Па си пущи тримина телале,
па си лича по китени свати:
- Кой се може юнак да се найде,
да си върли от три саат место,
да си върли със златна ябалка,
та да сгоди тоя златен пърстен,
он че земе Роксандра девойкя.
Никой нема юнак да се найме.
Ка окнаа Милош чобанина,
ка си дойде Милош чобанина,
па му дума краля Стеванина:
- Фала тебе, църна бугарино,
ега можеш облог да завършиш,
че ти давам незнано иманье.
Проговори Милош чобанина:
- Бог те било, кралю Михаиле,
това ли че облога да правиш?
Я съм овчар у Яшар планина,
па си върлям от шест саат место,
па си върлям, море, със шишарка,
па низ пърстен шишарка прокарам,
та това ли, море, да не сгодим?
Па си върли със златна ябалка,
та удари тоя златен пърстен
и си везе той златна ябалка,
и си везе тоя златен пърстен.
Па си ойде на ладна меана,
на меана, на шегобитница,
па си пие вино тройогодско.
Па си дума краля Михаила:
- Фала тебе, кралю Стеванине,
кой се може юнак да се найде,
тука има дамбело Латинче,
дека седи под Латина града,
под Латина, под зелен чадъра;
кой си може нему да одвийе,
он че земе Роксандра девойкя.
Ако нема никой да одвийе,
вие нема живи да одите,
а то не ли мома да водите.
Пущил си е сърбски крал Стеванин,
пущил си е тримина телале,
па си личи по китени свати.
Никой нема юнак да се найде.
Ка окнаа Милош чобанина,
па му дума кралю Стеванина:
- Фала тебе, църна бугарино,
че ти давам една малка земя,
че ти давам царство да царуваш,
ега можеш облог да завършиш.
Тогай стана Милош чобанина,
та си везе това остро копие,
остро копие под мишка везело,
та па ойде на зелен чадъра.
Ка го виде дамбело Латинче,
проговори дамбело Латинче:
- Бог ви било, легенски кметове,
Бог ви било, крали Стеванине,
това ли сте, бре, юнак избрали,
та с менека може да се бие?
С една нога на нога станало,
а с едната на колено клекна.
Проговори Милош чобанина:
- Стани, каже, на юначко место,
че да върлим това остро копие.
Отговара дамбело Латинче:
- Язе тебе за юнак не броим.
Па си върли с това остро копие
да удари Милош чобанина.
Милош копие у ръка привана,
па му копие с пърсти потроши.
Уплаши се дамбело Латинче,
та си бега при кралеви двори,
да утече у кралеви двори.
Дур е оно при порти утекло,
Милош върли това остро копие,
удари си дамбело Латинче,
закова го за белите порти,
та погуби дамбело Латинче.
Па си дума краля Михаила:
- Фала тебе, кралю Стеванине,
още има облог да правиме.
Турили са три добри девойки,
турили ги у високо кале,
еднолики, еднопременети,
да не може да си ги познае,
да познае коя е годена,
да познае коя е Роксандра.
Тогай дума краля Стеванина:
- Фала тебе, Тодоре везире,
ти си видел Роксандра девойкя,
ти я виде, ти я пърстенюва.
Отговара Тодора везира:
- Фала тебе, кралю Стеванине,
на бой видох Роксандра девойкя,
на бой видох, лице ю не видох,
та не можем да си я познаем.
Па окнаа Милош чобанина.
па му дума краля Стеванина:
- Фала тебе, църна бугарино,
ега можеш облог да завършиш,
да познаеш Роксандра девойкя.
Проговори Милош чобанина:
- Бог те било, кралю Михаиле,
това ли че облога да правиш?
Я съм овчар у Яшар планина,
изягна се девет иляд сагмал,
изягна се все вакли агънца,
па познавам койе от коя е,
та нечем ли Роксандра познати.
Я Роксандра по брайкя познавам!
Па си рипна у високо кале,
па си ошел при добри девойки,
па си бъркна у свилни джепове,
па извади сребро и па злато,
та пресипа три добри девойки;
па извади сабля димиския,
па си дума Милош чобанина:
- Фала вамо, три добри девойки,
казуйте се коя е годена
и кажете коя е Роксандра,
да си везе злато да си бере,
от трите чем са шест да направим.
Двете крайни средната гледаа
и она е веднъга станала,
навела се злато да си бере.
Милош си е дума продумало:
- Фала тебе, кралю Михаиле,
една че е за уйкя уйница,
а другата за мене прилика,
а трекята за брат ми погода.
Па си забра три добри девойки
и пойдоа китени сватове,
пойдоа си по равни друмове,
поведоа три добри девойки.
Па си дума Милош чобанина:
- Фала вие, китени сватове,
водете си три добри девойки,
а язе че надзад да останем,
да не сме си нещо на измама.
Проговори Роксандрина майкя:
- Фала тебе, Балачка войводо,
раниме те три години време,
да кога се Роксандра зажени,
да я отнеш от китени свати.
Проговори Балачка войвода:
- Фала тебе, Роксандрина мале,
това не е църна бугарина,
нало си е Милош чобанина;
еве стана девет годин време,
он си седи у Яшар планина,
я се идем у Яшар планина
да му пием това бело млеко;
биеме се, а се ми одвива;
че да идем, атър да не ти е,
не че може да си му одвием,
ни че отнем Роксандра девойкя.
Кога пойде Балачка войвода,
кога пойде хала със три глави -
низ едната ладен ветър духна,
низ другата ясен огън сева,
низ трекята ситни роси роса.
Ка духнало тоя силен ветър,
ка е духнал по равни друмове,
пристигнал е Милош чобанина.
Не нада се коня Калушата,
ка го духна тоя силен ветър,
три пъти се коня преметнало.
Досети се Милош чобанина,
та си слезна под равни друмове,
па дочека Балачка войвода.
Ка го стигна Балачка войвода,
па питуе Милош чобанина:
- Фала тебе, Милош чобанине,
да камо ти китени сватове
и камо ти Роксандра девойкя?
Проговори Милош чобанина:
- Фала тебе, Балачка войводо,
нели питаш, право че ти кажем;
ка подухна тоя силен ветър,
сватове си под небеси духна,
изнесе ги у тевни облаци;
я си дигни глава нанагоре,
та погледни къде ясно небо,
та че видиш китени сватове
како падат низ тевни облаци.
Не сети се Балачка войвода,
погледнала Балачка войвода,
погледнала млого нависоко,
нависоко къде ясно небо.
Милош махна с тая остра сабля,
отреза ю до три люти глави,
погуби си Балачка войвода,
погуби я Милош чобанина.
Па си пойде Милош чобанина
та си стигна китени сватове
Па си дума Милош чобанина:
- Фала тебе, кралю Стеванине тебе,
не бих я Роксандра дало
ама ми е от милого Бога,
оти не ще нази да поканиш
да идеме с тебе у сватове,
да идеме, ти слободен да си.

 


Суходол, Софийско (СбНУ 43, с. 144).

Стиховете: "па ойдоа на момини двори,/ отидоа у Легена града" са разместени, за да се избегне непоследователността: "отидоа у Легена града,/ па ойдоа на момини двори." (бел. съст., И.Б.).

Стефан Душан (1331-1355) - най-прославеният сръбски крал от династията на Неманичите. Затвърдил феодалните устои на държавата с редица военни и административни мерки. Водил завоевателни войни и разширил много границите на сръбската държава. Провъзгласил се за цар на сърбите и гърците. Непрекъснатите войни изтощили държавата му и опитът му да даде отпор на турците, които вече нахлували дълбоко на Балканите, претърпял неуспех. Срещу него въставали поробените народности - гърци, българи, албанци. Това станало причина след смъртта му сръбската държава да се разпадне на малки феодални княжества.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2005

Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. София, 1961.