Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

77. НЕПОКАНЕН НА СВАТБА ЮНАК

Том І: Юнашки песни

Зажени се Дойчин добър юнак.
Саде оди, та си либе тражи -
нема нигде на лице прилика,
нема нигде на сърце погода,
дур си мина през бело Дунаве,
та отиде града Ореова -
там намери на лице прилика,
там намери на сърце погода.
Засака я и дадоа му я,
али му са много засакали -
засакали три иляди свата,
засакали троица девере,
засакали трои тупанджии,
засакали трои гайдарджии.
Он си доде дома на дворове,
на макя си потио говоре:
- Леле, мале, леле, стара мале,
нели съм се младо заженило,
саде ходих, та си либе тражих,
нигде нема на лице прилика,
нигде нема на сърце погода,
дур не минах през бели Дунаве,
та отидох града Ореова -
там намерих на лице прилика,
там намерих на сърце погода.
Засаках я и дадоа ми я,
али са ми много засакали -
засакаа три иляди свати,
засакаа троица девере,
засака трои тупанджии,
засакаа трои гайдарджии.
- А макя му потио говоре:
- Фала тебе, Дойчине юначе.
Я позови Марко добър юнак,
позови го кума да ти бъде,
позаръчи да доведе Марко,
да доведе до хиляда свата.
И позови Новак добър юнак,
позови го и му позаръчи
да ти дойде, старойкя да бъде,
да доведе до стотина свата.
Й позови Ардеч меанджиа,
позови го байряктар да бъде,
позови го и му позаръчи
да доведе Ардеч до сто свата.
Послуша я Дойчин добър юнак,
та позова Марко добър юнак,
позова го кума да му бъде,
позова го и му позаръча
да доведе до хиляда свата.
И позова Новак добър юнак,
позова го старойкя да бъде,
лозова го и му позаръча
да доведе до стотина свата.
И позова Ардеч меанджиа,
позова го байряктар да бъде,
позова го и му позаръча
да доведе Ардеч до сто свата.
Сал не зова Петър мил братанец,
щото седи у зелена гора,
та му чува стадо на шгядо.
Па пойдоа китени сватове.
Сагледа ги Петър низ горица
па си ойде дома на дворове,
па на макя потио говоре:
- Фала тебе, моя старе мале.
Я ми додай капа вукадина
и ми додай кожух мечетина.
Я че д'идем на чича за мома.
А макя му потио говоре:
- Слезни, Петре, от добрата коня.
Да премениш, бре, бела премена,
да не грозиш Марко кумашина,
да не грозиш Дойчин младо женя,
да не грозиш три иляди свата,
да не грозиш троица девере,
да не грозиш трои тупанджии,
да не грозиш трои гайдарджии.
Петър майци потио говоре:
- Я ми додай капа вукадина
и ми додай кожух мечетина.
Язе нечем, бре, бела премена,
че съм язе, мале, незовано,
та че идем незован на сватба, -
И макя е Петър послушала -
додаде му капа вукадина,
додаде му кожух мечетина.
Па си пойде по рамните друми,
па зададе мъгли и прахове.
Обърна се Марко наназаде.
Проговори Марко добър юнак:
- Фала тебе, Дойчине юначе,
да какви са мъгли и прахове?
Па Дойчин му потио говоре:
- Айде, айде, Марко кумашино,
това ми е Петър мил братанец,
щото седи у зелена гора,
та си чува стадо на илядо,
забоварих него да позовем.
Он си иде незован на сватба,
та е везел капа вукадина
и е везел кожух мечетина.
Пристигна ги Петър мил братанец,
крайом оди, свати се не меша.
Преминаа през бели Дунаве,
отидоа града Ореова -
срещнали ореовски алане,
чудили се още що да чина.
Проговарат ореовски алане:
- Кое че се лудо-младо найме
да издои деветстотин кози
и наеднъж млеко да изпие?
Сй сватове тръном потрънаа.
Тогай седна капа вукадина,
тогай седна кожух мечетина,
та издои деветстотин кози
и наеднъж млекото изпило.
Проговори капа вукадина,
проговори кожух мечетина:
- Язе нема па да се напием,
ама баре млеко да си пинем.
Чудили се ореовски алане,
чудили се още що да чина -
изкарали девет кола трънье.
Проговарат ореовски алане:
- Кой прерипне девет кола трънье,
он че либи годена девойкя.
Сй сватове тръном потрънаа.
Залете се капа вукадина,
залете се кожух мечетина,
та прерипна девет кола трънье
и за девет место надрипнало.
Чудили се ореовски алане,
чудили се още що да чина -
изсипали девет купа просо,
купа просо с бисер размешано.
Проговарат ореовски алане:
- Кое че се лудо-младо нае
да пребере девет купа просо,
башка просо, башка ситен бисер -
он че либи годена девойкя.
Сй сватове тръном потрънаа.
Като седна капа вукадина,
като седна кожух мечетина,
та си бръкна у десни джепове,
та извади, бре, ситни бръбинци.
На бръбинци потиом говоре:
- Фала ваша бре, ситни бръбинци,
башка просо, башка ситен бисер.
Доде сички сватове да видат,
пребрали са тоа ситен бисер -
башка просо, башка ситен бисер.
Чудили се ореовски алане,
чудили се още що да чина -
заградили до девет калета.
Проговарат ореовски алане:
- Кое че се лудо-младо нае
да прерипне до девет калета -
он че либи годена девойкя.
Си сватове тръном потрънаа.
Залете се капа вукадина,
залете се кожух мечетина,
па прерипна до девет калета,
на десето у врати удари -
там намери три млади девойки,
та не знае коя е годена.
Он си бръкна у десни джепове,
та извади ситен бел маргарит.
На девойки потиом говоре:
- Фала ваша, три млади девойки.
Та коя е годена девойкя,
она нека маргарит да бере.
Коя не е, мирно да си седи,
че че млада под сабля да гине.
Наведе се средната девойкя,
наведе се маргарит да бере -
та я везе капа вукадина,
та я везе кожух мечетина,
изнесе я из девет калета,
занесе я при китни сватове.
Па на Дойчин потио говоре:
- Леле, чиче, Дойчин младоженьо.
Девет пъти евала ми чини,
да ти дадем годена девойкя.
Послуша го Дойчин младоженя -
девет пъти евала му чини,
та му даде годена девойкя.
Па пойдоа китени сватове,
поведоа годена девойкя.
Ка придоа при бели Дунаве -
бели Дунав от брег до брег бие.
Проговори Марко кумашина:
- Фала тебе, Дойчин младоженьо,
кой се жени, он че да нагази.
Бутна коня Дойчин младоженя,
бутна коня у една утука -
кон пропадна Дойчин до колена.
Повърна се Дойчин наназаде,
бутна коня у друга утука -
кон пропадна Дойчин до рамена.
Повърна се Дойчин наназаде,
бутна коня у трекя утука -
кон пропадна Дойчин до венчила.
Провикна се годена девойкя:
- Назад, назад, Дойчин младоженьо.
Назад, назад, да се не удавиш.
Я че Дунав лесно да преминем.
Повърна се Дойчин наназаде -
разруши се, бре, млада невеста:
си сватове на гайтан турила,
а девере на зелени венец,
кум старойкя - на десната ръка,
тупанджии в скути запрегнала,
гайдарджия - у десна пазуа,
вукадина - на окато перо.
Та минаа през бели Дунаве.
Надалеко сватове паднаа,
та побиа, бре, бели чадъре.
Кум, старойкя надалек паднаа,
надалеко чадъре побиа.
Заведоа, бре, млада невеста
да се кланя куму на чадъре.
Проговори млада кумашина:
- Фала ваша бре, млади девере,
я че либим годена девойкя.
Проговори годена девойкя:
- Извадете куму гнили зъби,
обричете куму бела брада,
та да либи, бре, млада невеста.
Послушали два млади девере -
да извада куму гнили зъби.
Невеста се тио, лепо кланя
и си бере куму гнили зъби.
Зъби бере, та в джепи ги тура.
Обричиа куму бела брада.
Невеста се тио, лепо кланя
и си бере куму бела брада,
брада бере, у пазуа тура.
Та си ойде Дойчин на чадъре,
порони си тиа дребни сълзи.
Проговори Дойчин младоженя:
- Ой те тебе бре, млада невесто,
срамота е от кум, от старойкя,
срамота е от млади девере.
А она му потио говоре:
- Фала тебе, Дойчин младоженьо.
Нимам кума, нимам па девере -
кум ме либи, девер ме подводи.
Тогай стана Дойчин младоженя,
та отиде куму на чадъре.
Проговори Дойчин младоженя:
- Фала тебе, Марко кумашина,
що си глава у шалове везал?
Проговори Марко кумашина;
- Фала тебе, Дойчин младоженьо.
Нали питаш, право да ти кажа
що съм везал глава у шалове:
подунаа дунавските ветри -
изпаднаа мене гнили зъби
и улете мене бела брада.
Па си бръкна Дойчин у джепове,
та извади нему гнили зъби,
та извади нему бела брада,
па ги фърли пред Марко юнак.
Проговори Дойчин младоженя:
- Бог те убил, Марко кумашина.
Немаш срама от самого Бога,
та си либиш венчана девойкя.
Па извади таа остра сабля,
па погуби Марко кумашина.
Па дигнаа таа тежка сватба -
пойдоа си дома на дворове,
та правна сватба три недели.

 


Негован, Софийско (СбНУ 44, с. 39).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2005

Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. София, 1961.