Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

70. БОЛЕН ДОЙЧИН

Том І: Юнашки песни

Попаднала Църна Арапина,
попаднала солунски ливаге,
ми удрила белана чадара;
таин сакат от Солуна града,
леб им сакат по две фурни леба
и им сакат крава ялоица,
и им сакат по бочка ракия,
и им сакат по две бочки вино;
на ден сакат п' хубава невеста,
на нокь любит п' една малка мома,
ми 'и любит и ми 'и загубвит.
Сите ми се редум изредиа,
ред падна на млада Ангелина.
Дворье метит Ангелина млада,
дворье метит, градум сълдзи ронит,
со сълдзи ми дворье завадила.
Я догледа Болена Дойчина:
- Ай ти тебе, сестро Ангелино!
Що те тебе нужба дотерало,
дворье метиш, градум сълдзи рониш?
Али ти се, сестро, сдодеало,
рамни дворье, сестро, метеещи?
Мене болно, сестро, гледаещи?
Рани, больки, сестро, вързеещи,
и понади мене, готвеещи?
- Ай ти тебе, брате, Болен Дойчин!
Та не ми се мене сдодеало,
рамни дворье, брате, метеещи,
тебе болно, брате, гледаещи,
рани, больки тебе вързеещи
и понади тебе готвеещи;
туку ми се, брате, сдодеало,
попаднала Църна Арапина,
попаднала под града Солуна,
под Солуна, солунски ливаге,
ми удрила белана чадара;
и ми собра старци и попои,
на ден сакат по две фурни лебед
и им сакат крава ялоица,
и им сакат по бочка ракия,
и им сакат по две бочки вино,
на ден сакат п' хубава невеста,
на нокь сакат п' една малка мома,
ми 'и любит и ми 'и загубвит.
Сите ми се редум изредиа,
ред ми падна, мене кя ме земет.
Ие говорит Болена Дойчина:
- Ай ти тебе, сестро Ангелино!
Аль тоа те тебе бригахнашло?
Ево имам за девет години,
къде лежам болно на постеля;
ай отвори шарена ковчега,
да изваиш триста лакти платно,
триста лакти платно бамбакерно,
да извързиш рани от анджари;
и земай ми моя остра сабя;
ево имат за девет години,
сабя в ръка не ми йе фатена,
веке ми йе сабя ъргьосана,
да я носиш Умера бичакчиа,
да ми острит сабя вересиа,
ако станам, скъпо кя му платам,
ак' не станам, алал да ми чинит.
И ми стана млада Ангелина,
и ми зеде сабя ъргьосана,
ми отиде дури у Умера.
- Ай ти тебе, Умер бичакчиа,
так' ти Бога, я кя ти се молям!
Ме допущил Болена Дойчина
да му остриш сабя вересиа,
ако станит, скъпо кя ти платит,
ак' не станит, алал да му чиниш.
Тог' говор ит Умер бичакчиа:
- Ай ти тебе, млада Ангелино!
Ак' ми даваш твоите църни очи,
да ти острам сабя Дойчиноа.
Се поврати млада Ангелина
назад, плачеещи, пищеещи;
отдалеку Ангелина викат:
- Ай ти тебе, Болена Дойчина!
Не ми острит Умер бичакчиа,
не ми острит сабя вересиа,
той ми сакат мойве църни очи.
Йе говорит Болена Дойчина:
- Остай сабя, сестро Ангелино,
остай сабя на бела постеля
и влези ми темни конушници,
да изваиш моя бърза коня;
носи я у Митре Поморянче,
налбатина, верна побратима,
да ми коит коня вересиа;
ако станам, скъпо кя му платам,
кя му платам жълтици дукади.
И ми стана млада Ангелина,
и ми влезе темни конушници,
ми извай негва бърза коня,
я отнес' у Митре Поморянче,
да ми коит коня вересиа:
- Так' ти Бога, Митре Поморянче!
Ако станит Болена Дойчина,
кя ти платит коня за коенье.
И йе велит Митре Поморянче:
- Ай ти тебе, млада Ангелино!
Ако дааш твое бело лице,
твое лице, како йесно сънце,
твоите вежи, как' морски пияйци,
твоите очи, како църно грозье!
И ми викна млада Ангелина,
кършит ръце от бели колена,
сълдзи ронит по бели образи,
от образи шарени пазуи,
от пазуи шарени скутеи,
от скутеи по земя сурова.
Си поводи коня Дойчиноа,
люто кълнит млада Ангелина:
- Бог те убил, Митре Поморянче!
Защ' не търгна сабя да м' загубиш,
туку мене ти ме пострамоти!
И си търгна, дома си отиде
и му кажвит брату си Дойчину:
- Ай ти тебе, Болена Дойчина!
Що ми стори голема страмота
со твоята верна побратима,
що ядефте, брате, що пиефте,
що одефте в гори на лоенье;
кога рекоф за твоята коня,
да я коит, брате, вересиа,
що ми рече Митре Поморянче -
ако даиш твое бело лице,
кя ти коям коня вересиа.
И се фърли Болена Дойчина,
и се фърли на нога юначка:
- Ай ти тебе, сестро Ангелино!
Страф да немаш, сестро, страм да немаш!
Ай да земиш студено оружйе,
да го даиш Плетикосе Павле,
да ми миет студено оружйе.
И ми стана млада Ангелина,
и ми зеде студено оружйе:
- Ай ти тебе, Плетикоса Павле,
ме допущи Болена Дойчина
да ми миеш студено оружйе.
- Ай ти тебе, сестро Ангелино!
Чуму ти йе студено оружйе,
лель йе болен Болена Дойчина!
- Попаднала Църна Арапина
под Солуна, солунски ливаге,
и ми удрил белана чадара,
и ми викат старци и попои,
таин ми сакат по две фурни леб,
и ми сакат крава ялоица,
и ми сакат по бочка ракия,
и ми сакат по две бочки вино,
на ден сакат по млада невеста,
на нокь сакат п' една малка мома,
ми 'и любит и ми 'и загубвит,
ред ми падна, мене кя ме земат.
Тога велит Плетикоса Павле:
- Ай ти тебе, млада Ангелино!
Аль ми даваш твоя тонка става;
става имаш како морска търска;
да ти миам студено оружйе.
Та си зеде студено оружйе,
си отиде во рамни дворои:
- Ай ти, брате, Болена Дойчина!
Не си имал верни побратими,
туку биде турци неверници!
Ми посака моя тонка става.
- Ай ти, тебе, сестро Ангелино!
Убило 'и моите побратими,
убило 'и яденье, пиенье!
Отпущи го платно бамбакерно,
да извързиш рани от анджари.
Го извърза млада Ангелина
му извърза рани от анджари,
и му даде студено оружйе.
Той опаса свилена пояса,
ми нареди студено оружйе,
ми я зеде сабя ъргьосана
и ми явна коня некоена;
право одит под града Солуна,
право одит на бела чадара;
и ми слезе от бързего коня,
ми изваде сабя-дипленица,
ми загуби Църна Арапина
и со него жълта Евреина.
И си явна своя бърза коня,
глаа кладе на коня пред себе
и ми вървит по стреде Солуна.
Що го виде, се ми се зачуди.
"Що ке бидит ова чудно чудо!
Овой юнак, како суво древо,
лице имат, как восок прецеден,
що ми стори голема унера!
Юнак било, юнак кя да бидит!
Не му требат църкви, манастири,
да 'и праит, добро да им чинит!"
Ми помина по стреде чаршии
и пойде при Умер бичакчиа:
- Ай ти тебе, Умер бичакчиа!
Ти не остриш сабя вересиа,
що йе сакаш на моята сестра,
що йе сакаш нейдзините очи?
И ми търгна сабя дипленица,
му я зеде негоата глава.
И пойде при Митре Поморянче:
- Ай ти тебе, Митре Поморянче,
Поморянче, верна побратима,
що те имаф кай мой църни очи,
що йе ова голема страмота,
що ми стори на моята сестра!
И му зеде негоата глава.
И пойде при Плетикоса Павле,
му я зеде и негоа глава.
Дома одит, отдалеку викат:
- Отвори ми, сестро Ангелино,
отвори ми наши вити порти,
постели ми. шарена одаа
и барай ми свещи и ламбади,
донеси ми попой законици,
що сакаше, сестро, се ти свършиф,
кя се делит душа от снъгава.
Да не жаляш, сестро, да не плачиш,
тук' да земаш свирци, дабоани,
та да сториш голема донамба.
И ми стана сестра Ангелина,
ми отвори нивни вити порти,
уплашена, мошне устрашена,
кога виде глаа от Арапа.
Го прегърна млада Ангелина,
го отнесе в шарена одаа.
Колку легна на мека постеля,
търгна душа Болена Дойчина;
дури сестра му запали свеща,
даде душа Болена Дойчина.
Се собрае старци и попои,
ми кладое свирци, дабоани,
що ми бие три дни и три ноке.

 


Струга (Миладиновци, № 88).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2005

Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. София, 1961.