Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

66. МАРКОВА СМЪРТ И ПОГИНВАНЕ НА ЦАРСТВОТО

Том І: Юнашки песни

Одил ми йе Марко по юнашство,
одил ми йе вов Анадола,
да са бий с турци-яничаре,
де са йе борил, се йе надвивал,
па са върна Марко блъгарина,
та замина край Бялото море;
Марко легна, лош сън бе сънувал -
че са раздели това ясно небе,
сички звезди на земя паднале.
Марко беше мерак фанало,
че возседна Шарка добра коня,
та йотиде вов Прилепа града,
та извика на бащини двори:
- Изляз, майко, що ма си родила,
че лоша сам съня сънувал,
дали йе на лошо, или на добро?
Че са раздели това ясно небе,
сички звезди на земя паднаха.
Ка излезе милата му майка,
нахлупила кръпа до йочите,
поронила слъзи до земята
и на Марко жално йотговаря:
- Ей та тебе, Марко, мили сине!
Че ти одиш, сине, по юнашство,
та са бориш с турци-яничаре,
та не знаеш тука какво става -
тук минаха турци-яничаре,
та превзеха Блъгарската земя,
се юнаци ключове дадоха
и предават Блъгарската земя,
и теб дират да предадеш ключовете
и да предадеш Прилепа града.
Като зачу Марко старата си майка,
той нахлупи калпак до йочите,
назад върна Шарка добра коня,
та йотива вов Косово поле,
да са бие с турци-яничаре.
Ка връвеше Марко край река Ситница,
стигнала го милата му майка,
йотдалеч вика милата му майка:
- Ей та тебе, Марко, мили сине!
Я са запри, Марко, мили сине!
Та на живот, мама, да са йопростиме,
че Бог знае дали ще са върнеш.
Марко са назад не йобръща
а връвеше край река Ситница,
изкачи са в Качаникско клисуре,
тамо срещна трима турци,
трима турци, трима яничаре.
А Марко им турски йотговаря:
- Ей ви вазе, трима турци,
трима турци, трима яничаре!
Ако Бог йе рекал, каде йотивате!
Трима турци Марку йотговарят:
- Ей та тебе, незнайна гидийо!
Ние превзимаме Блъгарската земя,
се юнаци ключове предадоха
и предават Блъгарската земя,
саде нема Марко йот Прилепа,
саде нема ключове да предаде,
да предаде и Прилепа града.
Йотиваме вов Прилепа града,
да намерим Марко блъгарина
да даде ключовете йот Прилепа града;
ако Марко ключове не даде,
ще му земем глава до рамена
и ще земем Марковица млада,
да я водим вов нашия Анадол,
да я правим баш бяла кадъна.
Че поседя Марко, че помисли,
та па им Марко тихом йотговаря:
- Ей ви вазе, трима турци,
трима турци, трима яничаре!
Че аз сам Марко йот Прилепа,
ала вазе ключове не давам,
не предавам и Прилепа града;
кога падне Марко блъгарина
и да падне Шарко добра коня,
тогава ще ключове да дам
и да предам Прилепа града.
Върнале са трима турци,
трима турци, трима яничаре,
извадиле тежки йостри сабли
да погубат Марка блъгарина.
Разсърди са Марко блъгарина,
че разигра Шарка добра коня.
И измъкна сабля демешлия,
що я правил майстор Димитрия
да са вие като люта змия,
дето сече дръва и камъне,
та погуби трима турци,
трима турци, трима яничаре.
Изкачи са Марко в Качаникско клисуре,
та погледна към Косово поле,
той си видя турци-анадолци;
не са чуди Марко, че са много,
но са чуди Марко как ги земя дръжи;
гледа Марко, гледа, давно види,
давно види Марко - блъгарски байряци,
блъгарски байряци, зелени байряци;
ала нема блъгарски байряци,
блъгарски байряци, зелени байряци,
ами има бели и червени.
Разсърдиса Марко блъгарина,
че юдари Шарка добра коня,
юдари го с чарклие махмузе;
разигра са Шарко добра коня,
че са фърли сряд силните турци,
па измъкна сабля демишлия,
че сечеше турци-анадолци,
та ги сече три дий и три нощи,
та потъна коня до колене,
та потъна в тия черни кръви.
Яви му са сам свети Илия,
сам свети Илия с трима ангели,
йоблечени със бяла премяна,
и на Марко тихом йотговаря:
- Ей та тебе, Марко блъгарине!
Кон си запри и сабля си запри,
досега блъгарско, йотсега турско,
вов Прилепа турчин ще да влада.
Марко трепна, йот сън са сабуди,
па не вярва Марко блъгарина,
па не вярва да не йе измама;
пак сечеше Марко турци-анадолци,
с ръка махва, ръка му изтръпва,
ръка му изтръпва, турци са не сечат,
Тогаз видя Марко блъгарина,
че йе това Божия работа,
назад върна Шарка добра коня,
та йотиде вов Прилепа града,
че йолови Марковица млада,
па я Марко итро изпитува:
- Ей та тебе, Марковице млада!
Дали, либе, йот сабля ще да юмреш,
или в турски ръце робиня да идеш,
да та водат в пусти Анадол,
да та прават баш бяла кадъна?
Йотговаря Марковица млада:
- Ей та тебе, Марко, пръво либе!
По-добре йе йот саблята да юмра,
да не падна в турски ръце робиня,
да ма водат в тоз пусти Анадол,
да ма прават баш бяла кадъна.
Марко махна с неговата сабля,
йотряза й тая клета глава;
па юлови детето си Богдана,
и нему йотряза тая клета глава,
и погуби йоще старата си майка.
Измъкна си сабля демишлия,
та посече Шарка добра коня,
с него турни земя да не превзимат,
и побягна Марко, де му очи видат.

 


Копривщица, Пирдопско (СбНУ 14, с. 90).

Тая песен е от малкото, в които се говори за падането на българското царство под турците. Но Марко, противно на историческата правда, е изкаран борец против турското нахлуване. Изглежда, че песента, както и оная за Деяна Попова, е създадена по време на Възраждането (бел. съст., И.Б.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2005

Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. София, 1961.