Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

65. САВА АЙДУЧИНА И КРАЛЯ ОТ ЛЕГЕНА

Том І: Юнашки песни

Затворена Сава Айдучина,
затворен е у Легена града,
затвори го кральо от Легено
за ни защо, за Божя правина -
де му сака кральо до три добра -
едно добро Савовото либе
и сос него това мъжко дете,
трекьо добро Савовата сестра.
Я му Саво вели, та говори:
- Леле, кралю, леле, от Легену,
глава давам - добро си не давам!
Дава ли се свое пръвно либе,
дава ли се пусто мъжко дете,
дава ли се своя мила сестра,
що сме на едно сърце лежали?
Тогай се е кральо солютило,
изкарал е Савоте на дворе,
окол него три църни циганье,
три циганье, три върли джеляте;
и у руки три остри сатъра -
че да губа Савоте хайдука.
Тогай йим се Саво жално мольи:
- Мольим ви се, три църни циганье,
три циганье, три върли джеляте,
ногу сте ме, брайкя, почекали,
чекайте ме още до три дена;
дайте мувлет до три дена време
и ми дайте еден жълти дивит,
у дивито перо паунево,
и ми дайте едно бело книже,
бело книже, църно да го пишем;
че го пратим по сиво соколе,
да го носи на моите двори,
да го носи на старата майка
и на пръвно либе, и на мила сестра -
вечем рода да ми се не нада,
язе младо че да си погинем.
Стара майка бърже да ми умре,
я либето да ми се ожени,
мъжко дете калужер да дада,
я сестра ми да ме пожалее.
Не сети се кральо от Легено,
та му даде той жълти дивита,
у дивита перо паунево,
и му даде едно бело книже,
бело книже, църно го написа,
па го прати по сиво соколе.
У книжето писмо написано:
"Многу здраве на пръвното либе,
и на либе, и на пръвна сестра,
да ми иде у града Прилепа -
Прилеп града Марково е село,
тамо има секакво оружйе,
да ми зема той конье делийски
и да зема той пушки спаиски,
и да зема рухо капетанско,
да ми станат царски суфарии,
да ми дойде у града Легена -
они мене жив че ме затеча."
Ка отлете сиво соколенце,
отлетело Савовото село,
па не може двори да погоди -
Савовите двори пусти запустели
Они ми са пелин ураснали,
из пелино пуно напунело,
напунело китени сватове,
че се жени Савовата млада.
Стара майка на порти му седи,
она седи, та си сълзи рони,
сълзи рони, за Савоте дума:
- Леле, Саво, леле, Айдучино,
дал си живо, сине, ил умрело,
дали знаеш, сине, ил не знаеш,
де се жени твойто пръвно либе?
Ка плакала майка и слушала,
дочула е сиво соколенце,
дека пищи по видрото небо.
Познала му неговите гласи
и на черка вели, та говори:
- Леле, черко, леле, Магдалено,
я изнеси Савови баряци,
та ги поби насред на дворове,
нещо чуем пиле по небеса,
се прилича како Савовото,
Савовото сиво соколенце.
И она е майка послушала,
изнела е Савови баряци,
та ги поби насред на дворове -
веднага е пиле погодило,
та си дойде на Савови двори,
с крило трепна и книже изрони;
паднало е Савовата майка,
паднало е на равни скутеви.
А що била Савдвата сестра,
Савовата сестра Магдалена,
она ми е книга познавала,
зачетела книга, задумала,
ем я чети, ем си сълзи рони.
На снаха си вели, та говори:
- Леле, снахо славно прославена,
тизе си се млада заженила,
я па Саво, моме, още живо,
живо било у Легена града,
живо било и абар пратило,
да идеме на града Прилепа,
Прилеп града, Марковото село,
там имало секакво оружйе,
да земеме той конъе делийски,
да земеме той пушки спаиски,
да земеме рухо капетанско,
да станеме царски суфарии,
да идеме у града Легена,
ние брата жив че затечеме -
не бил губен у Легена града.
Продумало Савовото либе:
- Е виека, китени сватове,
дайте мувлет за три дена време,
доде д'идем до Легена града,
доде д'идем и па да се върнем;
нещо чуем абар от Савоте,
Божем било Саво още живо,
още живо у Легена града!
Ако е жив - празни че сидете,
ако е умрел - сос вас че си одим.
Сватове й мувлет опушили,
опущили за три дена време.
Станали са сос нойната золва,
отишли са на града Прилепа,
Прилеп града, Марковото село,
земали са той конье делийски
и земали той пушки спаиски,
и земали рухо капетанско,
станали са царски суфарии,
отишли са у Легена града;
под Легена две баби переа,
юнаци са дума продумали:
- Леле, баби, леле, стари баби,
дека седи кральо от Легено?
Я им баби вела, та говора:
- Айде, айде, два млади юнаци,
още малко воз Легена града,
де найдете порти от железо,
я вратници две млади девойки,
я кале му с глави оперено;
и сега е юнак приготвило,
и него че младо да го губи,
и негова глава на порти че тури,
кой замине, да се зачудуе -
таков юнак никой не е вишел.
Ка пойдоа два млади юнака
още малко воз Легена града,
намериа порти от железо,
я вратници две млади девойки,
я кале му с глави оперено.
Юнаци си на порти чукали:
- Я отвори, кралю от Легено,
да видиме за каков си юнак,
що си тизе юнаци затворил!
Ни ги пущаш, ни ги млади губиш.
Я си кральо шега подбивуе:
- Какви не са юнаци доождали,
та не можа порти да разтроша,
та вие ли порти че строшите,
да вадите юнаци затворени!
Разлюти се Савовата сестра,
та му ритна порти от железо,
накара ги у стреде конаци;
улезнали кральеви дворове,
стреде двори Савоте затекли,
окол него три църни циганче,
три циганье, три върли джеляте,
и у руки три остри сатъра,
вечем, вечем Савоте че губа.
А що беше Савовата сестра,
она си е тогай продумала:
- Леле, кралю, леле, от Легено,
що си досега юнаци погубил,
они са ти прости на тебека;
що сме ние живи па затекли,
живи че ги код царо караме,
царо че им кабаато види.
Не сети се кральо от Легено,
та им даде Савоте хайдука,
забраа го по равни друмове.
Па му двете веля, та говора:
- А бре, Саво, а бре, хайдучино,
дай си добра, що ти кральо сака,
ако не ли, че те погубиме.
Я им Саво вели и говори:
- Надзад, надзад, два царски юнака.
Глава давам - добра си не давам!
Дава ли се свое пръвно либе
и сос него това мъжко дете?
Дава ли се пуста мила сестра?
Тогай си е сестра продумала:
- Леле, снахо славна прославена,
арно, моме, Савоте забрахме,
от се, снахо, от не се сетихме
да губиме кральо от Легено.
Тогай са го надзад повърнали,
извикали: - Кралю, я излезни
да затвориш Савоте хайдука.
Това куче не било за по пат;
затвори го тува да се скапе.
Не сети се кральо от Легено,
излезнал е Савоте да затвара,
дочека го Савовата сестра,
дочека го настред на дворове,
извадила сабля како змия,
еднаж махна, глава му отсече.
Па забрали Савоте хайдука,
караа го по равни друмове,
па му двете вела и говора:
- А бре, Саво, а бре, хайдучино,
ти да видиш от твоята рода,
мож ли некого да си познаеш?
Язе съм ти своя пуста сестра,
а. хова е свое пръвно либе.
Ем им Саво вели и говори:
- Надзад, надзад, два царски юнака,
вие с мене омама правите,
сал ега ми добра преотете!
Язе лежах девет годин време,
та не дадох мои до три добра,
не дадох ги кралю от Легено,
та на вас ли че добра да дадем?
Глава давам - добра ви не давам!
Карали го още нанадоле,
отишли са до нови анове,
що е било Саво Айдучина,
ураснал е бради до пояси,
девет годин не се е бричило;
окнали му троица берберье,
обричили бради до пояси.
Що е била Савовата сестра,
носила е той женска премена,
носила е на конь на теркиа,
премени се, лепо накити се,
премени се у моминско рухо -
веднага я е браток познало, -
познало я, па я прегърнало:
- Леле, сестро, леле, Магдалено,
Магдалено, и ти, пръвно либе,
многу здраве на моите двори -
стара майкя нека да ми умре,
мъжко дете калужер ми дайте,
а ти, либе, да ми се ожениш,
а ти, сестро, да ми пожалееш,
пожалееш три години време -
ни да миеш коса, ни да решиш.
Дури дума Саво да издума,
веднага му душа изпаднала.
Окнали са до три ми попове,
погребали Савоте хайдука.
Ка си ошли дома на дворове,
казали са на Савовата майкя
и ной се е сърце сожалило -
веднага си стара па умрела.
Мъжко дете калужер му дали,
я либе си сос сватове ошло;
а сестра му три годин жаляла,
не е мила коса, ни решила.
Оттогай е останало сестра
за брат повече да жали.

 


Житуша, Радомирско (СбНУ 9, с. 81).

Поради нарушен ритъм и за по-голяма ударност стихът: "от се, снахо, не сетихме" поправен на "от се, снахо, от се не сетихме" (бел. съст., И.Б.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2005

Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. София, 1961.