Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

58. ЛАТИНСКИ КРАЛ И ОГНЯН

Том І: Юнашки песни

Сина жени краля Михаила,
зима мома из Немеч кралица.
Прати писмо до Прилепа града:
"Млого здраве, Марко Кралевике,
да ми пратиш мънънко Огнянче
да го пратиш кумашин да бъде."
Марко чети това бело писмо,
хем го чети, хем на либе дума:
- Фала тебе, либе Катерино,
прати писмо краля Латинина,
да му пратим мънънко Огнянче,
да го пратим кумашин да бъде.
Страх ме, либе, да не йе измама!
Що не кани мене със старостта,
нало кани дете аджамия?
Я да станеш, либе Катерино,
да премениш мънънко Огнянче,
я да стегнем Шарко добра коня.
Послуша го либе Катерина,
пременила мънънко Огнянче,
премени го само суо злато,
турила му морави калпаци,
на калпако ясни огледала,
обнизано с безцано каменье.
Марко стега Шарко добра коня,
гривата му с маргарит обниза,
косата му със злато позлати,
на гърди му три върви жълтици,
на чело му безцани каменье.
Ка се качи мънънко Огнянче,
кога яхна Шарко добра коня,
свитна дете като ясно сълнце.
Изпраща го и майкя, и баща.
Марко си йе дете доучувал:
- Фала тебе, мънънко Огнянче,
като ойдеш у Латинска земя,
у Латинска, у крал Михаила,
тизе немой от коньо да слазиш,
нито па мой вино да им пийеш.
От кон венчай и назад се връщай,
да не бъде превърла измама.
Като слезнеш от добрата коня,
може тебе тамо да погуба!
Ако бъде превърла измама,
да не пийеш вино тройегодско,
може тебе с вино да отрова.
От кон венчай и назад се връщай!
Майкя му йе на коня думала:
- Фала тебе, Шарко добра коня,
немой негде дете да посрамиш,
че йе дете млого аджамия.
Ка разигра мънънко Огнянче,
ка разигра Шарка добра коня,
та отиде у Латинска земя,
у Латинска, у крал Михаила.
Ка излезна краля Михаила,
изнесе му у бъклица вино.
И излезли три иляд сватове
да посретна мънънко Огнянче.
Отговара краля Михаила:
- Добре дошъл, Марку мало дете.
Я ми земи вино да ми пийеш.
Отговара мънънко Огнянче:
- Фала тебе, краля Михаиле,
язе нечем вино да ви пийем,
изин немам от мой стари татко,
нито па чем от коньо да слазим.
Изведете премлади младенци
да ги венчам, назад че се върнем.
Отговара краля Михаила:
- Фала тебе, Марку мало дете,
фала тебе, мънънко Огнянче,
не те каним кумашин да бъдеш,
на те каним зета аманета,
да изведеш из Немеч кралица.
Че моя йе сина грозотия,
долни барли на гърди му бия,
горни барли на чело му бия.
Та те каним зета аманета,
да изведеш из Немеч кралица.
Отговара мънънко Огнянче:
- Фала тебе, краля Михаиле,
я че д'йидем зета аманета,
че изведем из Немеч кралица.
Що че тамо цар да ме подара ?
Отговара краля Михаила:
- Ти изведи из Немеч кралица,
просто да йе дар, що че те дара,
още чем те и я подарити.
И дете се лйепо зарадува,
веднъг слезна от добрата коня,
та улезна у лепи трапези,
доде са се сватове стегнали.
Ка пойдоа три иляд сватове,
ка играе мънънко Огнянче,
ка играе Шарко добра коня,
ка играе напред пред сватове,
сичките си сватове думали:
- Честит юнак, честита му майкя,
колко го йе лепо пременила.
По-честити нему стари татко,
колко му йе коня обнизало.
Ка ойдоа у немечка града,
ка играе мънънко Огнянче,
ка играе Шарко пред сватове,
та го гледа кральо немачкийо,
та го гледа от високи чардак
и при него немечка кралица
и двата си дума продумаа:
- Честит юнак, честита му майкя,
колко го йе лепо пременила!
По-честити нему стари татко,
колко му йе коня обнизана!
По-честита наша мила черка,
що че либи тоя добър юнак.
Улезнали кралю у дворове.
Като слезна краля от чардаци,
сичките ги лепо посретнало,
на сватове дума продумало:
- Чуйте мене, три иляд сватове,
и вийека, немечки юнаци,
що че деда на зет да ариже -
аризувам три града немечки,
що дооди приод от градове,
с че приод зето да приима.
Излезнала неговата баба,
изнела йе от злато синия,
обнизана с безцани каменье.
И она им дума продумала:
- Чуйте вийе, три иляд сватове,
и вийека, немечки юнаци,
що че баба на зет да ариже -
аризувам той златна синия,
обнизана с безцани каменье;
кога ручат със моята черка,
кога ручат они, да им света.
Излезнали нойни девет брайкя,
извели са конче тригодично,
три години вино не йе пило,
нито вода, ни па трева пасло -
ранила го немечка девойкя,
ранила го цвеке еринйевско,
поила го вино тройогодско,
зобила го това църно гроздье.
И они са дума продумали;
- Чуйте вийе, три иляд сватове
и вийека, немечки юнаци,
що че шури на зет да арижа -
аризуеме конче тригодично,
чувала го немечка девойкя.
Три години вода не йе пило,
ни па конче трева не йе пасло -
ранила го немечка девойкя,
поила го цвеке еринйевско,
поила го вино тройогодско,
зобила го това суо гроздье.
И они са това аризали.
Извели са до девет шурнаки,
изнели са от злато кошуля.
И они са дума продумали:
- Чуйте назе, три иляд сватове,
и вийека, немечки юнаци,
що шурнаки на зет че арижа -
аризуйе му от злато кошуля.
И они са това аризали.
Ка пойдоа три иляд сватове,
поведоа из Немеч девойкя.
Ка играе мънънко Огнянче,
ка играе Шарко добра коня,
ка играе напред пред сватове.
Гледаят го немечки юнаци,
се юнаци дума продумали:
- Честит юнак, честита му майкя,
колко го йе лепо пременила!
По-честити нему стари татко,
колко му йе лепо коня обнизало!
Най-честита кралевата черка,
колко добър, юнак че да либи!
Излезнаа из немечка града.
Девойкя си дулак подигнала,
та си гледа мънънко Огнянче,
че играе коня пред сватове.
Съгледа я мънънко Огнянче,
па тогай потио отговара:
- Фала тебе, немечка девойкьо,
не си гледай, моме, у менека,
защо не чем язе да те либим,
нало гледай по китени свати,
кому барли на гардите бия,
той че, моме, тебе да те либи.
Разсърди се немечка девойкя,
тогай се йе она провикнала:
- Бог те убил бре, незнан делийо,
защо идеш мене да излъжеш?
Не ми жалба, защо ме изведе,
на ми жалба за моите дари.
Колко ли те па дар одарихме,
се дарове назад да ми върнеш.
Чувала съм конче тригодично,
три години вода не йе пило,
нито вода, ни трева йе пасло,
се го раних цвеке еринйевско
и го поих вино тройогодско,
зоб го зобих това суо гроздье.
Та и него тебе да го дадем.
Разсърди се мънънко Огнянче,
кога търгна сабля димиския,
та пресече конче тригодично,
та го фърли у белийо Дунав,
се дарове у Дунав нафърля.
Па още му ядове не минаа,
па погуби немечка девойкя
и я фърли у белийо Дунав.
Сичките се свати разбегаа,
като се йе дете разсърдило.
Сал остана краля Михаила,
а дете му тогай отговара:
- Фала тебе, краля Михаиле,
какво язе без дари че с'йидем,
така тизе без мома да с'йидеш,
че й жалба за нойните дари,
защо сте ме дари подарили.
Това му йе дума продумало.
Ка разсърди Шарко добра коня,
разигра го през полье широко,
праи дига, мъгла припаднало,
кон му диха, илни ветри духа -
толко силно коня покарало.
Ка го виде Марко от чардаци,
па на либе потио говори;
- Фала тебе, либе Катерино,
ете иде мънънко Огнянче,
па играе коня на сърдито,
млого се йе дете разсърдило,
дар не носи, без дари си иде.
Това не йе закон изпълнило,
то йе нещо пакост направило.
Дур да слезне Марко от чардаци,
дур да слезне, порти да отвори,
а дете си през порти прерипна,
търгна сабля Марко да погуби.
На Марко тогай дума дума:
- Сега, тате, тебе че погубим,
ега ми се сърце подмирйеше,
че толко ме върло разсърдиа!
Ти ме пратиш кумашин да бъдем,
он ме води зета аманета,
да изведем из Немеч кралица,
че му сина млого грозотия,
грозотия и па глупарина.
Изведох му из Немеч кралица,
нало първо дума задумахме,
що че тамо дар да ме подара,
сички дари язе да си земем.
Ка пойдохме с китени сватове,
прекори ме гиздава девойкя,
защо са ме дарби подарили,
и язе се тогай па разсърдих.
Като везех сабля демиския,
та погубих конче тригодично,
па го фърлих у белийо Дунав
и погубих немечка девойкя,
сички дари у Дунав нафърлих.
Какво язе без дари си дойдох,
така краля без мома си ойде.
На баща си това приказало,
па си веза коня у яхъре.

 


Връбница, Софийско (СбНУ 43, с. 139).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2005

Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. София, 1961.