Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

51. АРВАТКА ДЕВОЙКА И ТРИЕСЕ ЮНАЦИ

Том І: Юнашки песни

Седи Марко, та с макя вечера
суа леба и вино цървено.
Он вечера, макя не вечера,
макя сина се у очи гледа,
а Марко си потио говори:
- Бре вечерай, моя стара мале!
А она му рекла: - Вечерай ми,
вечерай ми, Марко, мили сине,
твоя макя милост не вечера,
де е макя сина изчувала,
де е макя юнака родила!
А Марко си потио говори:
- Мучи, мучи, моя стара мале!
И ти ли си сина изчувала?
И ти ли си юнака родила?
Юнак има под мишка ме носи!
Разплака се Маркова макя.
Досети се Марко, вреден юнак,
па на макя потио говори:
- Мучи, мучи, моя стара мале!
Неде кажа Арватка девойкя,
и она ме под мишка носеше,
ама съм я, мале, погубило;
ние беме триесе дружина,
собраме се под Арвата града,
там найдоме една бела чешма,
на чешмата дърво от борикя,
на дървото камик воденички.
Чуди`ме се триесе юнаци,
чуди`ме се, мале, дзвери, ме се -
кой ми тури дърво от борикя,
кой ми тури камик воденички?
Провикна се козарче низ гора:
"Чудете се, триесе дружина,
чудете и не чудете се!
Щото ми е дърво то борикя,
това ми е арватки вретено;
щото ми е камик воденички,
това ми е прешлен на вретено!"
А нам ни се върло не засвиде,
та станаме триесе юнака,
та ойдоме у Арвата града.
Почукаме на порти железни,
почукаме, мале, повикаме:
"Тука ли си, Арватко девойке?
Тука ли си, море?Я излезни!
Отвори ни той железни порти -
зажениме Милоша юнака,
зажениме, та ке те водиме!"
Немало я Арватка девойкя,
немало я, мале, да излезе;
излезнала по-стара робиня,
излезнала, порти отворила.
Проговори по-стара робиня:
"Я елате, триесе юнаци;
тука нема Арватка девойкя;
отишла е на земя запада,
отишла е земя да обиде."
Па влезнали триесе юнаци,
наслазиле от добрите конье.
Па побиа тия буйни копийе,
навезали нийни добри конье;
чекали са Арватка девойкя.
Кога било у нощ, у полунощ,
загреяла една ясна дзвезда,
загреяла от земя запада,
греом грее, на порти догрее.
Та не ми е тая ясна дзвезда,
нело ми е Арватка девойкя,
па влезнала у равни дворове.
Нарипали триесе юнаци.
Арватка им потио говори:
- Добре дошли, триесе юнаци.
- Добре нашла, Арватка девойкьо!
Зажениме Милош юнака,
зажениме, за тебе дойдоме,
дойдоме, та че те водиме!
А она се, море, зарадува -
изкачи ги високи чардаци,
започели вино да си пия.
Търгна сабя Марко, вреден юнак,
търгна сабя, там да я погуби.
Арватка се, море, разлютила,
земала си троостра камджия,
та забрала триесе юнаци,
накара ги у кале Арватцко,
накара ги, та ги затворила,
та лежали до ден, до Великден.
Кога било на ден на Великден,
излезнали Арватки девойкя,
излезнали оро да играя.
Нема юнак оро да си води.
Пожали се Арватка девойкя:
"Я си имам триесе юнаци,
че извадим, оро да си вода!"
Извела ги Арватка девойкя.
Не могли са оро да й вода,
па земала троостра камджия,
накарала ги у кале Арватцко,
накарала ги, па ги затворила;
па е ошла оро да си води.
Закукало пиле кукувица,
закукало на джамна пенджера;
малко кука, аль повече дума.
Сите си ги на влакно изведе,
сал остана Марко вреден юнак
и негова Шарца добра коня,
па си дошла Арватка девойкя -
що да види, море, що да чуе?
Избегнали триесе юнаци,
сал останал Марко вреден юнак
и негова Шарца добра коня.
Разлюти се Арватка девойкя,
врана коня на голина явна,
та отгони триесе юнаци.
Погледал е Марко, вреден юнак,
какво си й брави отвория,
какво си й брави затвория.
Па се справи Марко, вреден юнак -
премьени се рухо калугерско
и загърна кожув калугерски,
и си турил капа калимавка,
и си зема Марко патерица,
патерица, Марко, позлатена;
па се качи на добрата коня,
па си ойде по равни друмове,
та е стигнал Арватка девойкя.
Арватка му потио говори:
- Айде, айде, църно калугерче;
айде, айде, да се бързиме.
А он й е рекол: - Таком Бога,
таком Бога, гиздаво девойкьо!
Я не можем с тебе да се бързим,
моя коня, коня аджамия,
твоя коня, коня аллкалия.
Проговори Марко вреден юнак:
- Таком Бога, гиздава девойкьо!
Нещо ти се чижма подмакнала,
подмакнала на нога десница,
наведи се чижма да потъргнеш.
Измами се Арватка девойкя,
наведе се чижма да натъргне.
Он извади лека боздугана,
та я удри танки половини,
дека й се джубе раздвояше,
от едного двамина станала.
Па си зема она добра коня,
та отгони триесе юнака.
Ка видоа Маркоти юнака,
они пища като люти змии.
Марко си им потио говори:
- Не бойте се, триесе юнаци!
Сега нема Арватка девойкя!
Погуби си Арватка девойкя.
Па си ошли дома на дворове.

 


Ярлово, Самоковско (СбНУ 1, с. 62).

В бележките към песента Шапкарев дава следните обяснения: "буйни копйе", в други варианти - "бойно копйе", по всяка вероятност - по-правилно, произлязло от бой; "кале алацко", в друг вариант - "кале алацко жалатцука", т.е. чудовищно (бел. съст., И.Б.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.12.2005

Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. І. Юнашки песни. Съст. Иван Бурин. София, 1961.